— А ти какво казваш, генерале?
— Ние сме това, което влагаме в маската. Елиас вложи малко в нея, и затова тя му даде малко в замяна. — Очаквам да ме попита за внука си, но той просто прибира маската в джоба си. — Разкажи ми за врага си, Кървавия сокол.
Докато разказвам за атаката срещу Навиум, загубата на флотата, дори присъствието на статуята, Куин мълчи. Вървим към езерце в градината, оградено с боядисани в бяло камъни.
— Тя замисля нещо, генерале — казвам. — Имам нужда от твоята помощ, за да разбера какво може да е то. Да разбера нея.
— Керис се научи да ходи тук, преди да я преместя с майка й в Сера. — Той кимва към едва видима пътека, водеща до пергола, обвита в бръшлян. — Беше на девет месеца. Дребничка. Небеса, Карина беше толкова горда. Обичаше това момиче до полуда.
Вдига вежди към изражението ми. — Мислеше, че моята скъпа покойна съпруга е чудовището, от което Керис се е научила? Напротив. Карина не позволяваше на никого да докосне косъм от главата на това момиче. Имахме десетки роби, но Карина настояваше да прави всичко сама: да я храни, да я облича, да играе с нея. Обичаха се.
Идеята за слънчеворуса бебе Керис е толкова далеч от това, което е сега, че не мога да си представя образа. Силвам се да задържа десетките въпроси в главата си. Гласът на Куин е бавен — почти спиращ — и се чудя дали е говорил с някого за това.
— Не бях там за тях в началото — казва той. — Вече бях генерал-лейтенант, когато се ожених за Карина. Каркауните напираха силно на запад, и Императорът не можеше да ме пощади.
Звучи… не тъжен, а почти копнеещ. — И тогава Карина почина. Императорът не ми даде отпуск, така че мина година, преди да се върна у дома. Дотогава Керис беше спряла да говори. Прекарах месец с нея, и после отново на бойното поле. Когато беше избрана за Блекклиф, бях сигурен, че ще умре през първата седмица. Беше толкова мека. Толкова приличаше на майка си.
— Но тя не умря — казвам. Опитвам се да не потропвам с крак от нетърпение. Чудя се кога ще стигне до същността.
— Тя е Ветурия — казва Куин. — Ние сме трудни за убиване. Небеса знаят какво е преживяла в Блекклиф. Нямаше твоя късмет с приятелите, момиче. Съучениците й превърнаха живота й в ад. Опитах се да я тренирам, както тренирах Елиас, но тя не искаше нищо общо с мен. Блекклиф я изкриви. Малко след завършването си тя се съюзи с Нощния вестител. Той е най-близкото нещо до приятел, което има.
— Той не й е приятел. Той й е господар — промълвявам, спомняйки си думите на джиновете. — А бащата на Елиас?
— Който и да беше, тя го обичаше. — Сега сме отвъд езерцето. Отвъд ръба на площадката ниските, вълнообразни хълмове преминават в равнините на племенната пустиня, сини с наближаването на зората. — След като Елиас беше избран, тя беше разтърсена, притеснена, че ще загуби поста си. Никога преди или след това не бях виждал такава емоция у нея. Каза, че е оставила детето да живее, защото баща му би искал това.
Значи Керис е обичала Ариус Харпър? Досието му беше оскъдно, но Комендантката винаги толкова много мразеше Елиас, че предположих, че баща му се е наложил над нея.
— Познаваше ли Ариус Харпър, генерале?
— Беше плебей. — Куин ми хвърля любопитен поглед, озадачен от внезапната промяна в темата. — Боен центурион в Блекклиф, многократно порицаван, задето проявяваше милост към учениците — дори доброта.
— Как умря?
— Беше убит от група Маски ден след тяхното завършване — съученици на Керис, Старши черепи. Жестоко убийство — повече от дузина го пребиха до смърт. Всички илюстрийци. Бащите им добре прикриха това, така че дори аз не знаех за него, когато се случи за първи път.
Защо група Маски биха убили центурион? Дали Керис е знаела? Дали ги е помолила да го направят? Но Куин каза, че тя нямаше съюзници в Блекклиф — че другите ученици я тормозеха. И ако не е накарала да убият Ариус — ако наистина го е обичала — защо тогава толкова много мрази Елиас?
— Мислиш, че Ариус Харпър е бащата? — Куин се досеща. — Значи капитан Харпър е…
— Полубрат на Елиас. — Псувам под носа си. — Но нищо от това няма значение. Нейното минало, историята й — нищо от това не обяснява какво прави в Навиум — казвам. — Тя се отказа от флотата само за да ми отнеме властта. Защо?
— Внукът ми винаги ми е казвал, че си умна, момиче. — Куин ми се намръщва. — Грешеше ли той? Не гледай само действията й. Гледай нея. Какво иска? Защо? Гледай миналото й, историята й. Как са променили ума й? Нощният вестител е неин господар, казваш. Какво иска той? Ще му го достави ли тя? Какво би могла да прави за Патерите, че да се съгласят да позволят на онова прасе Гримар да вилнее в бедните части на града? Използвай главата си. Ако мислиш, че дъщеря ми се интересува от съдбата на пристанищен град, далеч от седалището на властта, жестоко се лъжеш.