— Но тя е получила заповед да…
— На Керис не й пука за заповедите. Интересува я едно: властта. Ти обичаш Империята, Кървавия сокол. Затова вярваш, че щом Керис също е отгледана като Маска, тя трябва да й е лоялна. Не е. Тя е лоялна само на себе си. Разбери това, и може би ще я надвиеш. Провали се, и тя ще изяде вътрешностите ти за вечеря преди края на седмицата.
Глава 20
Лайя
В мига, когато небето побледнее, навличам роклята си и се промъквам надолу по стълбите. Ако побързам, все още мога да настигна племенния керван, който видях снощи — и Кехани заедно с него.
Но Зела ме чака при вратата, въртейки се извинително.
— Муса каза да останеш тук — казва тя. — За твое собствено добро, Лайя. Принцеса Никла е разпратила Джадуна да патрулират града заради теб. Явно някой от тях е разбрал, че си била тук снощи. — Тя свива ръце. — Каза да не използваш магията си, защото ще доведеш Джадуна тук и всички ние ще попаднем в затвора. Негови думи — добавя бързо. — Не мои.
— Какво знаеш за него, Зела? — питам бързо, преди да се отдалечи. — Какво прави там навън? Защо не е започнал Съпротивата сам?
— Аз съм просто ковач, Лайя. И стар семеен приятел. Ако имаш въпроси, ще трябва да ги зададеш на него.
Проклинам и се измъквам в двора, където помагам на Дарин, докато той лъска купчина ятагани върху гладки сиви камъни.
— Чух го, Дарин — казвам, след като разказвам за срещата си с Нощния вестител. — Хвалеше се точно до мен. После изчезна. Което означава, че може да е навсякъде. Може дори да има последния къс от Звездата.
Иска ми се да победя самосъмнението, което се надига в мен. Да го потуша и просто да повярвам, че мога да спра джиновете. Страхът вече не ме владее както преди. Но някои дни ме дебне с яростта на отхвърлен любовник.
Брат ми плъзга един ятаган по камъка. — Ако Нощния вестител имаше последния къс от Звездата — казва той, — щяхме да знаем. Ти му придаваш твърде голямо значение, Лайя, а на себе си — твърде малко. Той се бои от теб. Страхува се от това, което ще научиш. Какво ще направиш с това знание.
— Не би трябвало да се бои от мен.
— Проклет да е, ако не го прави. — Дарин прокарва кърпа по ятагана, който е излъскал, и ми го подава, преди да посегне към първия си меч от серанска стомана, този, който носех през Империята, след като Спиро Телюман ми го даде.
— Няма смисъл да се страхува — казвам. — Аз му дадох гривната. Оставих го да убие Шаева. Защо, по дяволите, би трябвало да се страхува от мен?
Гласът ми се извисява и от другата страна на двора Тауре и Зела си разменят поглед, преди да се изнижат.
— Защото можеш да го спреш и той го знае. — Дарин затяга скобата, която е измайсторил за лявата си ръка. Използва я вместо двата липсващи пръста, за да държи чуковете си, и почти никога не го виждам без нея. Този път обаче закача дръжката на ятагана вместо чук. — Иначе защо ще убива Шаева или ще се съюзява с Комендантката? Защо ще се грижи Мястото на чакането да е в безпорядък? Защо ще сее толкова хаос, ако не се страхува от провал? И — Дарин ме издърпва нагоре — защо ще се появява точно в момента, когато си осъзнала, че можеш да получиш отговори от Кехани?
Тази подробност ми беше убягнала и ме кара да искам още повече да говоря с жената от Племето. Кога, по дяволите, ще се върне Муса?
— Спиро щеше да ме убие, ако видеше колко малко изящество има в това. — Дарин кимва към моя ятаган. — Но ако са от истинска серанска стомана, поне това можем да отпразнуваме. Хайде. Може би това е партидата, която няма да се счупи.
Искри хвърчат, когато ятаганът на Дарин и моят се сблъскват. Последният комплект мечове, които опитахме, не се счупи дори след дълга битка, затова се подготвям за изтощително съревнование. След няколко минути грубата простота на острието вече е вдигнала мазоли по дланите ми. Толкова е различно от фините кинжали, които Елиас ми даде. Но издържа.
Зела и Тауре излизат от къщата, наблюдавайки с нарастващо вълнение, когато дори след като засилвам атаката си, мечовете остават цели.
Дарин ме напада, а аз давам воля на яростта си, изливайки разочарованието си във всеки удар. Накрая брат ми спира, неспособен да сдържи усмивката си. Взема меча от ръцете ми.