— Няма сърце. — Той го повдига и очите му блестят, както не са блестели от месеци. — Няма душа. Но ще свърши работа. На следващия.
Зела и Тауре се присъединяват към нас, докато се сражаваме из двора, и един по един мечовете най-сетне издържат. Не забелязвам Муса, докато той не излиза от къщата и не започва да ръкопляска бодро.
— Прекрасно — казва той. — Имах пълна увереност, че вие…
Хващам Муса за ръката и го повличам към входната врата, игнорирайки протестните му проклятия. — Трябва да видя Кехани, а те чакам от часове да се върнеш.
— Племената напуснаха Адиса, за да се бият с Воините в пустинята — казва Муса. — И не се сдържат. — С тръпка си спомням как Афия говореше за нападенията над селата на Воините.
— Е, не могат да са далеч от града — казвам. — Току-що видях Кехани да разказва истории близо до главния пазар в Адиса. Сребърна коса, лилави и бели вагони.
— Племе Сулюд — казва Муса. — Знам за коя Кехани говориш. Тя няма просто да ти каже каквото искаш да знаеш, Лайя. Ще поиска заплащане.
— Добре, ще й платим. Каквото поиска…
— Не е толкова просто. — Муса издърпва ръката си от моята хватка. — Тя не е уличен търговец, който продава евтини дрънкулки. Разказва истории на свои условия. Традиционните дарове за такива сделки са неща, до които нямаме достъп: топове коприна, сандъци със злато, запаси от храна.
Оглеждам го от глава до пети, от ботушите със сребърни катарами до меките кожени панталони и ризата от фино изпреден памук. — Не ми казвай, че не си богат. Тауре каза, че баща ти е събирал половината мед в Марин.
— Имам някои дрехи. Малко злато — казва той. — Но Маринците конфискуваха богатството ми, имотите ми, кошерите и наследството ми, когато… — Той поклаща глава. — Както и да е, взеха ги, и сега средствата ми са ограничени.
Зела и Тауре си разменят поглед при това, и си напомням да ги потърся по-късно. Имам нужда от отговори за миналото на Муса, а е ясно, че той няма да ми ги даде. Брат ми все още държи един от новите ятагани. Слънчевата светлина се отразява в острието, удряйки ме в лицето.
— Знам какво да й предложа — казвам. — Нещо, което ще иска. Нещо, което не може да откаже.
Муса проследява погледа ми към меча от серанска стомана. Очаквам да ми каже, че Книжниците имат повече нужда от мечовете или че нямаме достатъчно. Вместо това той повдига вежди.
— Знаеш какво правят Племената на юг — казва той. — Не показват милост към нито един Воин — бил той войник или цивилен.
Изчервявам се. — Имаш ли информация за Нощния вестител? — Муса, разбира се, поклаща глава. — Тогава това е най-добрият ни шанс да научим нещо — ако Дарин се съгласи да се раздели с мечовете, разбира се.
Дарин въздъхва примирено. — Трябва да спреш Нощния вестител — казва той. — Имаш нужда от информация, за да го направиш. Сигурен съм, че тя ще вземе мечовете. Но, Лайя…
Скръствам ръце, очаквайки критиката му.
— Майка правеше подобни сделки — казва той. — Сделки, които може би не е искала да прави. Правеше го за доброто на своя народ. Затова беше Лъвицата. Затова успя да ръководи Съпротивата. Но накрая това се натрупа. И й коства много. И на нас ни коства.
— Майка правеше каквото трябва — казвам. — Беше за нас, Дарин, дори ако не изглеждаше така. Небеса, иска ми се да имах половината от нейната смелост, половината от силата й. Аз не съм… това не е лесно. Не искам невинни да пострадат. Но ми трябва нещо за Нощния вестител. Мисля, че майка би се съгласила.
— Ти не… — Нещо проблясва в лицето на Дарин — може би болка или гняв, емоции, които той се опитва да погребе толкова дълбоко, колкото би го направил Маска. — Имаш своя собствена сила — казва накрая. — Не е нужно да е същата като тази на Лъвицата.
— Е, този път е. — Стягам се, защото ако не го направя, ще се върна към това да измислям какво, по дяволите, да занеса на Кехани, когато трябва да стигна до нея възможно най-бързо. До мен Муса поклаща глава и аз се обръщам към него, като темпераментът ми се надига.
— Ти искаше да бъда лидер на Съпротивата — казвам. — Ето един урок, който научих от последния боец на Съпротивата, когото познавах. За да водиш, трябва да правиш грозни неща. Тръгваме след един час. Ела или остани. Не ми пука.
Не чакам отговора на Муса, докато се отдалечавам. Но усещам изненадата му и тази на Дарин. Усещам разочарованието им. И ми се иска това да не ме притесняваше толкова много.
Глава 21
Елиас
Писъците, които отекват от племенния лагер, са ясно човешки и стават все по-силни с всяка изминала секунда. Хуквам към тях, последван от Аубарит и Афия, като последната настоява да обясня какво се случва.