— Само последните няколко пъти — ставам на крака. Главата ме боли, но не мога да разбера дали е от падането, или от шамара на Муса. — Никога не се е случвало преди — казвам. — И припадъците стават все по-дълги.
— Колкото повече използваш магията, толкова повече тя ти отнема. Поне това съм виждал — Муса ми подава манерката си и ме подканя да продължа напред. Този път той се обръща назад.
— Какво? — питам. — Видя ли нещо там? Дали…
— Стъмни се. Пътни разбойници не са рядкост толкова далеч от града. Най-добре да стигнем до конете. Ти се оплакваше, че никога не отговарям на въпроси. Питай, ще се постарая да не те разочаровам.
Знам, че се опитва да отвлече вниманието ми, но любопитството ми е възбудено. Не съм говорила с никого за магията си. Исках да говоря с Дарин, но не желаех да го натоварвам. Единственият, който би могъл да ме разбере, е Кървавия гарван, с нейните лечебни способности. Намръщвам се при мисълта да обсъждам това с нея. — Как магията ти отнема от теб?
Муса мълчи дълго, докато вървим, а нощта около нас става все по-дълбока. Звездите са сребърна ивица светлина над нас, осветявайки пътя почти толкова добре, колкото пълна луна.
— Магията ме кара да търся контрол там, където няма такъв — казва той. — Това е магията на манипулацията — на говоренето — на подчиняването на по-дребни същества на волята ми. Затова бях толкова добър с пчелите на баща ми. Но когато разчитам твърде много на нея, тя ме превръща в най-лошата ми версия. Тиранин.
— Тези същества, които можеш да манипулираш — казвам. — Включват ли гулове?
— Не бих опетнил съзнанието си, като общувам с тези дребни гадинки.
Чува се цвърчене някъде близо до краката на Муса и зървам проблясък на ирисценция, като отблясъци на факла върху вода. Той изчезва, а Муса вдига ръцете си, които бях сигурна, че бяха празни преди миг. Сега той държи свитък.
— За теб — казва той.
Грабвам свитъка от него, преглеждам го бързо и отпускам ръка с отвращение. — Това не ми казва нищо.
— Казва ти, че Кървавия гарван е била ранена — той поглежда към пергамента. — И че Патерите са се обърнали срещу нея. Оцеляването й е направо чудо. Интересно. Чудя се…
— Не ме интересува за проклетия Кървав гарван или за политиката на Воините — просъсквам. — Трябва да знам с кого още прекарва времето си Нощния носител.
— Звучиш като изоставена любовница — Муса вдига вежди и аз осъзнавам, че той сигурно знае за мен и Кийнан. За това, което се случи между нас. Срам ме залива. Сега съжалявам, че не се отворих пред него.
— А, Лайя-аапан — той използва почетното обръщение на Маринерите за малка сестра и ме побутва с ръка. — Всички сме правили грешки в любовта. Аз най-много.
Любов. Въздъхвам. Любовта е радост, примесена с мъка, възторг, свързан с отчаяние. Това е огън, който ме зове нежно и после изгаря, когато се приближа твърде много. Мразя любовта. Копнея за нея. И тя ме подлудява.
Във всеки случай, това не е нещо, което искам да обсъждам с когото и да било, най-малко с Муса.
— Сред Патерите — казвам, — има ли някой, с когото Нощния носител прекарва повече време?
Още едно нежно цвърчене. — Моят приятел тук казва, че ще разбере.
Зървам проблясък на ирисцентни крила и потръпвам от внезапно осъзнаване.
— Муса — прошепвам, — това да не е проклет уайт?
— Малките ми шпиони. Бързи като вятъра. Обсебени от захаросани бадеми — може би си забелязала, когато ровеше из стаята ми. — Той ми отправя многозначителен поглед и аз се изчервявам, засрамена. — И всъщност са много мили същества, щом ги опознаеш.
— Уайтите — вдигам вежди — са мили?
— Не бих ги предизвиквал, не. Но са много лоялни. По-лоялни от повечето хора, така или иначе.
И странно, именно този коментар, изречен почти с отбранителен тон, най-сетне ме прави по-малко подозрителна към Муса. Все още не му се доверявам — не още. Но осъзнавам, че го харесвам. Не знаех колко много ми липсва да имам с кого да говоря. С Дарин дори най-простият разговор понякога е като танц върху крилете на пеперуди.
— А какво ще кажеш за моята част от сделката? — питам. — Разпространяваш историята ми и ме представяш за някакъв… герой…
— Всъщност водач.
Знаех си, че сделка с него няма да е толкова проста, колкото да вербувам бойци за Съпротивата. — Искаш да водя Съпротивата?
— Ако ти бях казал това в килията, щеше да отхвърлиш предложението ми.
— Защото нямам желание да водя когото и да било. Виж какво се случи с майка ми. С Мазин. — Спокойствието на Муса само ме разгневява още повече. — Защо не го направиш ти? Защо аз?