— Аз съм Книжник от Адиса — казва Муса. — Семейството ми живее тук от повече от двеста години. Бежанците нямат нужда аз да говоря за тях. Имат нужда от някой, който разбира болката им, за да защитава делото им пред крал Ирманд.
Поглеждам го уплашено. — Това ли имаше предвид, когато каза, че искаш да работиш с краля? Забравяш ли, че той иска да затвори Дарин и мен — и теб?
— Това е работа на Никла. — Муса отхвърля възраженията ми. — Съмнявам се, че е казала на баща си, че ви е държала в ръцете си. Той е стар. Болен. Тя се възползва от слабостта му, за да изтласка Книжниците от Адиса в лагерите. Да отнеме земи и титли от Книжниците в Адиса. Но принцесата още не управлява. Докато кралят е жив, има надежда, че ще се вслуша в разума. Особено от дъщерята на Лъвицата, която той е смятал за приятел.
Той забелязва изражението ми в тъмното и се подсмихва. — Не изглеждай толкова притеснена — казва. — Няма да отидеш неподготвена. Ще имаме един шанс да изложим делото си пред краля. Бъдещето на нашия народ зависи от това колко успешни ще бъдем. Преди това ще ни трябва подкрепа от бежанците и Книжниците от Адиса. Затова те запознах с толкова много от приятелите ми. Ако имаме достатъчно Книжници зад гърба си, крал Ирманд ще трябва да ни изслуша.
Но събирането на толкова много ще отнеме време — време, което нямам. Вината ме пронизва. Муса е прекарал седмици, изграждайки ме. Но в момента, в който науча как да спра Нощодателя, ще трябва да напусна Адиса. И къде остава той?
Жив, за да се бори, казвам си решително, вместо мъртъв в апокалипсис, подхранван от джинове.
Малко след като стигаме до конете, лятна буря се спуска от океана, накисвайки ни за минути. Все още предпазлива, настоявам да яздим през нощта.
Духчетата на Муса докладват местоположението на Племе Сулу, и накрая спираме пред крайбрежно село точно когато рибарските лодки се отправят към морето. Напоените полета около селото са пълни с работници, прибиращи летните култури. Колите на Племе Сулу са разположени близо до доковете, на един хвърлей от единствения хан в селото, където Муса наема стаи.
Надявам се Кехани да знае нещо за Нощодателя. Наближаването на Зърнената луна, след седем седмици, надвисва над мен като брадва на палач. Моля ви. Изпращам желанието си към звездите, надявайки се вселената да слуша. Моля ви, нека науча нещо полезно.
Муса настоява да се почистим — Няма да ни пусне в колата си, ако миришем на коне и пот. Когато излизаме от хана, група племенници ни очаква. Посрещат Муса като стар приятел, а мен — с официална учтивост. Без много шум ни отвеждат до най-голямата от колите, изрисувана с лилави риби и жълти цветя, бели чапли и кристални реки. Окачени отзад на колата висят потъмнели сребърни медальони, които весело подрънкват, когато вратата се отваря.
Кехани носи проста роба вместо пищните одежди от предишната нощ, но държанието й не е по-малко величествено. Гривните на ръцете й звънтят, прикривайки тежките, избелели татуировки по ръцете й.
— Муса от Адиса — поздравява го тя. — Все още ли се забъркваш в неприятности, от които не можеш да се измъкнеш?
— Винаги, Кехани.
— Аха. — Тя го наблюдава проницателно. — Значи най-сетне си я видял такава, каквато е.
Стара болка проблясва в очите на Муса, и знам, че не говорят за мен. — Все още имам надежда за нея.
— Не я чакай, дете. Понякога онези, които обичаме, са изгубени за нас, толкова сигурно, сякаш самата Смърт ги е взела. Всичко, което можем да направим, е да скърбим за отклонението на пътя им. Ако се опиташ да го следваш, и ти ще потънеш в мрака.
Муса отваря уста, сякаш да отговори, но Кехани се обръща към мен. — Ти носиш въпроси, Лайя от Сера. Носиш ли и плата?
— Имам оръжия от Серанска стомана — казвам. — Шест остриета, току-що изковани.
Кехани подсмърча и повиква един от своите роднини. Муса улавя погледа ми и макар да не казва нищо, аз се размърдвам неспокойно. Сещам се какво каза Дарин. Имаш своя собствена сила. Тя не трябва да е същата като тази на Лъвицата.
— Чакайте. — Слагам ръце върху оръжията точно когато Кехани ги подава на племенника. — Моля ви — казвам. — Използвайте ги за защита. Използвайте ги, за да се биете с войниците. Но не… не срещу невинни. Моля ви.
Племенникът поглежда въпросително към Кехани. Тя му прошепва нещо на садхийски и той излиза.
— Лайя от Сера, ти ще казваш на племенница как да се защитава?
— Не. — Преплитам пръсти. — Моля само тези остриета, които са дар, да не се използват за проливане на кръвта на невинни.