— Трябва да стигна до плажа. — Навличам налакътниците си, потръпвайки от болката в корема. — Трябва да видя дали… — Не искам да го кажа, нито дори да го мисля, в случай че съм напълно заблудена.
— Бихте ли обяснили първо това? — Авитас кимва към корема ми. Точно така. Видя как се изцелих. Чу какво каза Нощодателя.
— Не бих.
— Силвий — лекарят — дойде да ви прегледа по молба на Декс. Не го пуснах. Казах му, че Декс е преувеличил сериозността на раната ви. Той спомена, че група деца в болницата на Артурия са показали чудотворно подобрение за много кратко време. — Авитас спира, а когато не казвам нищо, въздъхва раздразнено. — Аз съм ваш заместник, Сокол, но не знам тайните ви. И затова не мога да ви защитя, когато други се опитват да ги разкрият.
— Не ми трябва защита.
— Вие сте вторият по ранг в Империята — казва той. — Ако не ви трябваше защита, щеше да е, защото никой не ви смята за заплаха. Да се нуждаеш от защита не е слабост. Да отказваш да се довериш на съюзниците си е. — Гласът на Авитас рядко се издига над познатия монотонен тон на Маска. Сега той изплющява като камшик и аз го поглеждам изненадана.
Млъкни и се махай. Нямам време за това. Едва се спирам да не го кажа. Защото не греши.
— Ще искаш да седнеш за това — казвам. Когато свършвам да му разказвам за магията — ефрита, изцеляването на Елиас и после на Лайя, и всичко, което последва — той изглежда замислен. Очаквам да зададе въпроси, да копае по-дълбоко, да настоява за повече.
— Никой няма да узнае за това — казва той. — Докато не сте готова. Сега — споменахте плажа.
Изненадана съм, че премина толкова бързо. Но съм и благодарна. — Като малка чух една история — казвам. — За Нощодателя — джин, чиито хора били затворени от Книжниците. Живял хиляда години, подхранван от желанието да отмъсти на тях.
— И това е свързано, защото…
— Ами ако предстои война? Не войната с Каркадите, а по-голяма война. — Не мога да обясня усещането, което ме обзе, когато Готвачката заговори за това. Тръпка по кожата ми. Думите й носеха тежестта на истината. Спомням си какво каза Куин за Нощодателя. Какво иска той? Ще го получи ли тя за него? Какво би могла да прави за Патрите, за да се съгласят да позволят на този мръсник Гримар да опустошава бедните части на града?
— Чухте Нощодателя. Комендантката не е съюзник или съратник. Тя е негова слуга. Ако той иска война с Книжниците, тя е тази, която ще му помогне да я осъществи. Тя унищожи Книжниците в Империята. Сега гледа към онези, които са избягали.
— Към Марин. — Авитас поклаща глава. — Ще й трябва флот, за да се изправи срещу Маринците. Тяхната флота е ненадмината.
— Точно така. — Проклинам от болка, докато навличам бронята си, и Авитас е до мен за секунда, закопчавайки я с внимателни пръсти. — Макар да се чудя — Керис не би помогнала на Нощодателя от лоялност. Чухте Куин. Тя е вярна само на себе си. Какво тогава й предлага той в замяна?
— Империята — казва Авитас. — Трона. Макар, ако това е така, защо спаси живота ви?
Поклащам глава. Не знам. — Трябва да стигна до плажа — казвам. — Ще обясня по-късно. Намери ми докладите за Патрите и техните владения. Кажи на плебеите за болниците и подслонните. Отвори още — потърси помощ от съюзниците ни. Реквизирай къщи, ако трябва. Увери се, че знамето на Сокола и знамето на Императора се веят навсякъде, където плебеите намират подслон. Ако съм права, скоро ще ни трябва подкрепата на плебеите.
Намирам тъмно наметало, пъхам косата си под шал и се измъквам през вратата, с всички сетива наострени. Усещам притеглянето на ранените плебеи в двора на казармите на Черната гвардия, но се принуждавам да ги игнорирам. Тази нощ трябва да извърша друг вид магия.
Макар да използвам тунелите в града, накрая излизам на улиците на Навий. Комендантката е разположила патрули навсякъде, дебнещи за Каркади, опитващи се да проникнат в града. Въпреки че плажът е само на две мили от казармите на Черната гвардия, отнема ми почти три часа да стигна — и дори тогава се връщам два пъти назад, за да се уверя, че не ме следят.
Когато наближавам плажа, веднага забелязвам стражите. Повечето се крият по ниските, скалисти скали, спускащи се към широката ивица пясък. Но мнозина патрулират и по самия плаж.
На пръв поглед войниците са тук, за да се уверят, че Гримар няма да стовари хората си на плажовете, без никой да разбере. Но ако това беше единствената причина, нямаше да са толкова много. Не, има друга причина за присъствието им. Комендантката не поема рискове. Трябва да е разбрала, че съм се възстановила.