Отварям съобщението — което е празно — правя се, че го чета, и го смачквам, хвърляйки го в най-близкия огън, сякаш в ярост.
Плебеите наблюдават, а негодуванието им тлее. Почти сме там. Почти. Те са сухи съчки, готови да пламнат. Прекарах седмица в подготовка, подхвърляйки им истории за Комендантката, която пирува с Патрите на Навий, докато плебеите гладуват. Оттам слуховете се разрастват: Керис Ветурия иска корабите на Каркадите, за да създаде лична търговска флота. Патрите ще позволят на безмилостния магьосник Гримар да опустоши Югоизточния квартал, ако Илустрийските и Меркаторските квартали бъдат спасени. Лъжи, но всяка с достатъчно истина, за да е правдоподобна — и да предизвика гняв.
— Няма да приема това. — Говоря достатъчно силно, за да ме чуе цялата зала. Гневът ми е преструвка, но бързо го превръщам в реалност. Достатъчно е да си спомня престъпленията на Керис: Тя пожертва хиляди животи, само за да се добере до тези кораби за войната на Нощодателя. Убедила е група слабоумни Патри да поставят алчността си пред хората си. Тя е предателка, и това е първата стъпка към свалянето й.
— Сокол. — Авитас отстъпва назад, играейки ролята си с впечатляващо умение. — Заповедите си заповеди.
— Не и този път — казвам. — Тя не може просто да седи в онази кула — кула, която открадна от най-добрия адмирал, който този град някога е познавал — и да очаква, че няма да я предизвикаме.
— Нямаме хора…
— Ако тръгнете да предизвикате Керис Ветурия — извиква един от съюзниците на Черната гвардия, облечен като плебей сред тълпата, — аз ще дойда с вас. Имам свои собствени жалби.
— И аз. — Още двама мъже се изправят, и двамата съюзници на родовете Артурия и Атрия. Поглеждам към останалите плебеи. Хайде. Хайде.
— И аз. — Жената, която заговаря, не е от моите, и когато се изправя, стиснала тояга, не е сама. По-млада жена до нея, вероятно сестра й, се изправя с нея. После мъж зад нея.
— И аз! — Още се присъединяват, подтикнати от околните, докато всички не се изправят. Това е копие на бунта, който Маами Рила организира — само че този път бунтовниците са зад мен.
Когато се обръщам да си тръгна, забелязвам, че Авитас е изчезнал. Той ще доведе спомагателните войници, които привлече към нашата кауза, както и плебеи от другите убежища, които открихме.
Изливаме се по улиците, насочвайки се към Острова, и когато Харпър ме намира със своите хора, зад гърба ми вече има тълпа. Авитас крачи до мен, с факла в едната ръка и ятаган в другата. За първи път лицето му е гневно, вместо спокойно. Харпър е плебей, но като всички Маски, държи емоциите си под контрол. Никога не съм се замисляла да го попитам как се чувства за случващото се в плебейските квартали.
— Гледай напред, Кървав гарван. — Той ми хвърля поглед и ме смущава, че сякаш знае какво мисля. — Каквото и да те гложди, ще се разправяш с него по-късно.
Когато най-сетне стигаме до моста към Острова, градските стражи, предупредени за приближаването ни, се строяват плътно. Докато крача към тях, един спомагателен войник се втурва през тълпата, точно навреме.
— Каркауните нападнаха барабанните кули — казва той задъхано на капитана на градската стража, сам плебей. — Убиха барабанистите и стражите. Комендантката няма как да се свърже с хората си.
— Градът ще падне, ако не се раздвижите — казвам на капитана на стражата. — Пропуснете ме и ще бъдете запомнен като герой. Или продължете да я защитавате и ще умрете като страхливец.
— Няма нужда от театралности, Кървав гарван.
От другата страна на моста големите дървени врати, водещи към кулата на Острова, са отворени. Комендантката се появява, подкрепена от дузина Патри. Студеният й глас леко трепери от гняв. Зад нея Патрите оглеждат ятаганите, факлите и гневните лица, строени пред тях. Мълчаливо, стражите се отдръпват и ние прекосяваме моста.
— Кървав гарван — казва Комендантката. — Ти не разбираш деликатните механизми на…
— Тук умираме! — провиква се гневен глас. — Докато вие вечеряте печена птица и пресни плодове в кула, която не ви принадлежи.
Скривам усмивката си. Един от Патрите получи доставка на плодове на Острова преди три дни. Погрижих се новината за това да стигне до плебеите.
— Генерал Ветурия! — Пристига бегач от Югоизточния квартал, и този път не е от моите хора. — Каркауните дебаркираха. Вещият Гримар води атаката, а хората му нахлуват в квартала. Има… има слухове за клади, които се строят. Група Воини, които бяха заловени, отказаха да се закълнат във вярност на Гримар и бяха хвърлени в огъня. На войските ни трябват заповеди, госпожо.