Тръпки полазват по раменете ми, но се насилвам да ги отпъдя и се обръщам към Черните стражи, всички от съюзнически родове. — Отведете я в килиите за разпит.
Не гледам как я отвеждат. Вместо това се обръщам към Патрите.
— Какво ви предложи тя? — казвам. — Пазар за стоките ви? За оръжията ви, Патер Татий? И за зърното ви, Патер Модий? За конете ви, Патер Еквитий, и за дървения ви материал, Патер Линий? Войната създава толкова възможности за алчни, страхливи измамници, нали?
— Кървав гарван. — Авитас превежда съобщение от барабаните. — Гримар обръща силите си назад. Видял е атаката срещу корабите. Отива да защитава флотата си.
— Няма да му помогне. — Говоря само на Патрите. — Южните морета ще почервенеят от кръвта на Каркауните тази нощ — казвам. — И когато хората от Навий разказват тази история, те ще споменават имената ви по същия начин, по който говорят за Каркауните: с отвращение и презрение. Освен ако не се закълнете във вярност на император Марк Фарар и в лоялност към мен като негов представител. Освен ако не поведете хората си и самите себе си на тези кораби — кимвам към съдовете, излизащи от военното пристанище — и не се биете с врага лично.
Не отнема много време. Декс остава на Острова, за да ръководи битката и да върне плебеите на безопасно място. Аз и Авитас се качваме на последния кораб по мое настояване. Кръвта ми кипи, жадна за битка, готова да си отмъсти на онези варварски копелета, да им върне за седмиците на обстрел. Ще намеря Гримар. Ще го накарам да страда.
— Кървав гарван. — Авитас, който беше изчезнал под палубата, се връща, държейки блестящ боен чук.
— Намерих го в имението на Артурия — казва той, — докато проверявах запасите. Виж.
Черният метал е украсен с четири думи, които добре познавам. Верен до края.
Чукът лежи в ръката ми, сякаш съм родена за него, нито твърде тежък, нито твърде лек. Единият му край има остър шип за бързи убийства, а тъпият е идеален за разбиване на глави.
Преди края на нощта чукът вижда и двете. Когато небето най-сетне избледнява, остават само дузина варварски кораба, и всички те бързо отстъпват на юг, с Куин Ветурий по петите им. Въпреки че го търсих, вещият свещеник Гримар ми се изплъзна. Видях го само за миг, висок, блед и смъртоносен. Той още е жив — но не за дълго, мисля си.
Възгласи на мъжете от нашата флота ме изпълват с яростна радост. Победихме. Победихме. Каркауните са прогонени. Куин ще унищожи оцелелите. Плебеите ме подкрепиха. А Комендантката е в затвора. Пълният обхват на предателството й скоро ще бъде разкрит.
Връщам се в казармите на Черните стражи, с окървавена броня, боен чук, преметнат през гърба ми. Плебеите вътре ми правят път, възгласите се надигат при вида на мен, Харпър и хората ми.
„Кървав ГАРВАН. Кървав ГАРВАН.“
Възгласите ме изтласкват нагоре по стълбите към покоите ми, където ме чака писмо, запечатано с печата на император Марк. Вече знам какво е: помилване за Куин Ветурий, възстановяване като Патер на неговия род и нов пост за него — като адмирал на флотата на Навий. Поисках го преди дни чрез тайно барабанно съобщение. Марк, след много убеждаване от Ливия, го одобри.
„Кървав ГАРВАН. Кървав ГАРВАН.“
Някой чука на вратата ми, и Авитас я отваря пред пребледнял Декс. Тялото ми се вцепенява от изражението му.
— Кървав гарван. — Гласът му е задавен. — Току-що пристигна барабанно съобщение от Антиум. Трябва да оставиш всички незавършени дела и незабавно да се върнеш в столицата. Императрицата — сестра ти — е била отровена.
Глава 29
Лайя
Миналото ще изгори и никой не ще го спре.
Нощния господар ми каза какво предстои. Все едно изкрещя плановете си в лицето ми. А аз бях твърде глупава, за да го видя.
— Не, Лайя, спри! — едва чувам гласа през рева на пламъците в бежанския лагер. Пробивам си път през тълпите от слисани Маринери и Книжници, нагоре към града. Все още мога да стигна до библиотеката. Все още мога да намеря книгата за Авгурите. Горните нива на библиотеката горят. Може би долните са оцелели —
— Какво, по дяволите, правиш? — Муса ме завърта към себе си, лицето му е изпоцапано с пепел и сълзи. — Маринерите напуснаха бежанския лагер. Тръгнаха към библиотеката, за да я спасят. На Книжниците им трябва помощ, Лайя!
— Намери Дарин! — извиквам. — И Зела, и Тауре. Трябва да стигна до библиотеката, Муса.
— Аапан, все още има Книжници, които —