— Кога ще разбереш? Съпротивата няма значение. Единственото, което има значение, е да го спрем. Защото, ако не го направим, той ще освободи джиновете и всички ще загинат — включително тези, които сме спасили.
Отговорът му се губи в паниката около нас. Обръщам се и хуквам, включвайки невидимостта си и прерязвайки през Маринерите, които минават през главната порта. Стотици жители на Адиса изпълват улиците, мнозина гледат как библиотеката гори, зашеметени, други се надяват да помогнат. Пожарни коли с викове прелитат по улиците, а войници развиват огромни змиевидни маркучи, за да изпомпват вода от морето.
Пробивам покрай всички, благодарна на небесата за невидимостта си. Когато стигам до Голямата библиотека, библиотекари в сини роби изтичат от предните входове, носейки книги, свитъци и артефакти, бутайки колички, пълни с безценни томове. Мнозина се опитват да се върнат, но огънят се разпространява и съгражданите им ги спират.
Но няма кой да спре мен и аз се промушвам през тълпата от Маринери, бягащи през предните врати. Долните нива на библиотеката са в някакъв контролиран хаос. Мъж Маринер стои на едно бюро, крещейки заповеди на малка армия от мъже и жени. Те се подчиняват бързо и ефективно, сякаш е Маска, заплашваща с бичуване.
Поглеждам нагоре. Дори първото ниво на това място е абсолютно огромно, лабиринт с дузина коридори, разклоняващи се във всички посоки. Каква е вероятността книга за пророчествата на Авгурите да е на този етаж?
Мисли, Лайя! Маринерите са пазители на световното знание от векове, защото са внимателни и организирани. Което означава, че някъде тук трябва да има карта. Намирам я, издълбана на плоча на стената до главния библиотекар. Библиотеката има над двайсет нива и толкова видове книги, че главата ми се върти. Но точно когато започвам да отчайвам, забелязвам История на Воините — ниво 3.
Стълбите са по-празни от долното ниво — библиотекарите не са толкова глупави, че да отидат на горните етажи. Когато минавам през второто ниво, дим изпълва стълбището и пламъци пращят отдалеч. Но пътят е чист и едва когато стигам до третия етаж, разбирам мащаба на пожара.
Това ниво е наполовина погълнато от огъня. Но макар димът да е гъст, а пламъците ненаситни, рафтовете вдясно от мен са недокоснати. Дърпам ризата си върху лицето, очите ми вече сълзят, и бързам към тях, грабвайки книга от най-близкия рафт. Анкански ясновидци и лъжата на предсказанията. Премествам се към следващия рафт, пълен с хиляди книги за Южните земи, после към следващия, посветен на Племената. История на Книжниците. Завоевание на Книжниците. Лацертиански Воини.
Наближавам. Но и огънят се приближава. Когато поглеждам през рамо, вече не виждам стълбището. Пламъците се движат по-бързо, отколкото би трябвало, и в тях се извиват лица. Ветрови ифрити! Използват силата си, за да разпалят пламъците по-горещи, по-бързи — да ги разпространят. Навеждам се ниско. Макар и невидима, не знам дали могат да прозрат магията ми, както правят гулите. Ако ме забележат, свършено е с мен.
Тъпият блясък на друга книга привлича погледа ми заради заглавието си: Винаги победоносен: Животът и завоеванията на генерал Квин Валерий.
Дядото на Елиас. Поглеждам нагоре и едва различавам табелата: История на Воините. Бързо преглеждам заглавията. Всичко на този рафт изглежда е за генерали и императори, и аз изръмжавам от разочарование. Ако само Муса и аз се бяхме върнали в града по-бързо! Дори един час би променил всичко. Дори десет минути.
Близо съм. Толкова близо.
— Ти там!
Жена в червена роба се появява зад мен, с дълбоки аленови татуировки, извиващи се по ръцете й. Сребърните и златни монети, вплетени в кафявата й коса и нанизани през челото й, светят в оранжево. Невидимостта ми явно не действа върху нея, защото бледите й, очертани с кол очи се впива в мен. Джадуна.
— Ти си Лайя от Сера. — Очите й се разширяват от изненада, когато ме оглежда по-отблизо, и аз отстъпвам крачка назад. Сигурно е видяла лицето ми на прокламациите, които принцеса Никла разлепи из Адиса.
— Напусни това място, момиче. Бързо — стълбите още са свободни.
— Трябва да намеря книга за Авгурите, за техните пророчества —
— Няма да си жива, за да я прочетеш, ако останеш. — Тя хваща ръката ми и докосването й веднага охлажда кожата ми. Магия! Забелязвам тогава, че въздухът около нея е студен и чист от дим. Огънят не я притеснява, въпреки че аз едва дишам.
— Моля те. — Задъхвам се за въздух и се навеждам по-ниско, докато димът се сгъстява. — Помогни ми. Имам нужда от тези пророчества. Нощния господар —