— Знаеше каква е сделката, когато я сключихме — казвам. — Ти ми помагаш да намеря последния къс от Звездата и да унищожа Нощодателя, а когато се върна, аз се предлагам за водач на северната Съпротива. Освен това, ако всичко върви по плана, Нощодателя няма да успее.
— Воините пак ще нападнат. Може би не веднага, но ще се случи. Комендантката вече се опита да завземе флотата на Воините, както и тази на Каркауните. Не успя, но е обществена тайна, че е искала тези кораби, за да се изправи срещу Маринците. Свободните земи трябва да са готови за война. А Книжниците се нуждаят от силен глас, който да говори за тях, когато този ден дойде.
— Няма да има значение, ако всички сме мъртви.
— Виж се само. — Муса поклаща глава. — Полуизлязла през вратата, сякаш можеш да хукнеш към Антиум още в този миг.
— Зърненият месец е след малко повече от шест седмици, Муса. Нямам време.
— Какво предлагаш? — пита Дарин. — Лайя е права — нямаме време.
— Лицето ти е известно в Империята. Нощодателя може да чете мислите ти, а невидимостта ти не работи около него. Трябват ти хора, които да те подкрепят в Антиум — казва Муса. — Хора, които познават града и Воините. Аз, разбира се, мога да осигуря това. Нека те измислят план как да те доближат до Гарвана. Така той няма да може да бъде изтръгнат от мислите ти.
— А от техните мисли няма ли да може да се изтръгне?
— Моите хора — е, по-точно човек — са обучени да държат натрапниците навън. Ум като стоманена клопка, тих и хитър като призрак. Но все пак…
— Няма но — казвам, разтревожена. — Каквото и да искаш от мен, ще го направя, когато се върна.
— Досега почти не съм искал нищо от теб, Лайя.
— Нещо ми подсказва, че се каниш да наваксаш — промърморва Дарин.
— Точно така. — Муса се изправя от мястото си до една от пещите, леко потръпвайки. — Ела с мен. Ще ти обясня по пътя. Макар че… — той ме оглежда с неодобрение — първо трябва да посетиш банята.
Внезапно подозрение се заражда в ума ми. — Къде ходим?
— В двореца. Да говорим с краля.
Четири часа по-късно седя на един натруфен стол в преддверието на двореца до Муса, очаквайки аудиенция с човек, когото нямам никакво желание да срещна.
— Това е ужасна идея — просъсквам на Муса. — Нямаме подкрепа нито от бежанците, нито от Адисанските Книжници, нито бойци от Съпротивата зад гърба ни…
— Отиваш в Антиум, за да преследваш джин — казва Муса. — Трябва да говориш с краля, преди да умреш.
— Само защото е познавал майка ми, не означава, че ще ме послуша. Ти си живял тук цял живот. Имаш много по-голям шанс да убедиш краля да помогне на Книжниците. Очевидно той те познава, иначе нямаше да получим тази аудиенция.
— Получихме я, защото той мисли, че ще се срещне със знаменитата дъщеря на стария си приятел. Сега запомни, трябва да го убедиш, че Книжниците се нуждаят от помощ и че Воините са поне заплаха — казва Муса. — Няма нужда да споменаваш Нощодателя. Просто…
— Разбрах. — След като ми го повтаряш за десети път, не добавям. Хващам деколтето на роклята си — достатъчно ниско, за да се вижда К, което Комендантката издълба в мен — и го придърпвам нагоре отново. Роклята, която Муса ми намери, е стегната в корсажа и се разширява в талията, от тюркоазено синя коприна, покрита със сине-зелена мрежа, подобна на воал. Деколтето и подгъвите са отрупани с цветя от златни нишки, бродирани огледалца и мънички изумруди. Мрежата става тъмно кралско синьо в долния край, който леко докосва меките еленови пантофки, които Таур ми даде. Сплела съм косата си на висок кок и съм се изтъркала толкова силно, че кожата ми още смъди.
Когато зървам отражението си в огледална стена на преддверието, извръщам поглед, мислейки за Елиас, желаейки той да ме види така. Желая той да е до мен, облечен в най-хубавите си дрехи, вместо Муса, и да влизаме на празненство или фестивал.
— Престани да се въртиш, аапан. — Муса ме изтръгва от унеса ми. — Ще измачкаш роклята.
Той носи свежа бяла риза под дълъг, прилепнал син жакет със златни копчета. Косата му, обикновено прибрана назад, пада на гъсти, тъмни вълни покрай раменете, а качулката му е спусната ниско. Въпреки това, повече от една глава се обърна, докато вървяхме с капитан Елейба из коридорите на двореца. Няколко пъти придворни дори се опитаха да се приближат, докато Елейба не ги отблъсна.