Почти му казвам, че съм твърде изморена, но си спомням нещо, което Куин Ветурий каза на Елиас веднъж: Когато си слаб, гледай към бойното поле. В битката ще намериш своята сила. В битката ще намериш своята мощ.
— Мога да се справя с разузнаването и малко тренировка — казвам. — Ти си единственият, на когото вярвам да разбере това, Харпър — и то бързо. След като Керис пристигне, всичко ще стане много по-трудно.
Авитас си тръгва, а малко по-късно Фавръс ми бърбори за Каркауните.
— Повечето са се оттеглили в планините, Гарване. Имаше някои сблъсъци, но нищо необичайно. Тиборум съобщава за няколко по-малки нападения по покрайнините на града.
— Подробности. — Слушам го с половин ухо, докато преглеждам дузина други неща, които изискват вниманието ми.
Но той не отговаря. Поглеждам нагоре точно навреме, за да уловя мимолетния му неспокоен поглед, преди да опише сблъсъците в най-общи линии: колко са загинали, колко са нападнали.
— Ефрейтор Фавръс. — Свикнала съм на по-подробни описания. — Можете ли да ми кажете кои отбранителни маневри са били успешни и кои не? Или от кои кланове са били Каркауните?
— Не смятах, че това има значение, Гарване. Командирите на гарнизоните казаха, че сблъсъците са без значение.
— Всичко, свързано с враговете ни, е важно. — Мразя, че се налага да му се сопна като центурион, но той е Маска и Черен гвардеец. Трябва да знае по-добре. — Това, което не знаем за Каркауните, може да бъде нашата гибел. Всички мислехме, че са се свили около огньовете си, упражнявайки нечестиви ритуали с магьосниците си, когато всъщност гладът и войните на юг ги подтикнаха да построят огромен флот, с който опустошиха най-голямото ни пристанище.
Фавръс пребледнява и кима рязко. — Разбира се, Гарване — казва той. — Ще взема подробности за тези сблъсъци веднага.
Виждам, че иска да си тръгне, но инстинктът ми се пробужда. Нещо странно се случва и съм била Маска твърде дълго, за да пренебрегна онова глождещо чувство в стомаха ми.
Докато наблюдавам ефрейтора, той стои неподвижно, освен потта, стичаща се по лицето му. Интересно, тъй като кабинетът ми не е особено топъл.
— Свободен. — Махвам му с ръка, преструвайки се, че не съм забелязала нервността му. Обмислям го, докато се отправям към тренировъчния двор. Когато пристигам, мъжете от Черната гвардия, все още предпазливи към мен, ми правят път. Размахвам бойния си чук и отправям предизвикателство. Един от мъжете, Илустрианска Маска от рода Ралия, който е тук много преди моето пристигане, приема, и аз оставям въпроса за Фавръс на заден план. Може би един-два добри двубоя ще разклатят някои отговори.
Отдавна не съм тренирала. Забравила съм как умът ми се изчиства, когато пред мен стои само противник. Забравила съм колко е хубаво да се бия с тези, които знаят как да се бият. Маски, обучени и верни, свързани от споделения опит да оцелеят в Блекклиф. Побеждавам Илустрианеца бързо, доволна, когато мъжете приветстват победата ми с възглас. След час още мъже се събират да гледат боевете, а след два вече нямам предизвикатели.
Но все още нямам и отговор за въпроса относно ефрейтор Фавръс. Все още го обмислям, когато войник на име Алистар прекосява двора. Той е един от приятелите на Харпър, Плебей, служил тук в Антиум от дузина години. Добър човек — и достоен за доверие, според Декс.
— Алистар. — Капитанът тича към мен, любопитен. Никога досега не съм го отличавала. — Познаваш ли ефрейтор Фавръс?
— Разбира се, Кървави гарване. Нов е в Черната гвардия. Прехвърлен е от Сера. Тих. Държи се настрана.
— Следи го — казвам. — Искам да знам всичко за него. Нито една подробност не е твърде малка. Обърни специално внимание на комуникацията му със северните гарнизони. Спомена за сблъсъци с Каркауните, но… — Поклащам глава, неспокойна. — Има нещо, което не ми казва.
След като изпращам Алистар, намирам досието на стария Кървав гарван за ефрейтор Фавръс. Чудя се на факта, че той изглежда най-скучният войник, влязъл някога в Черната гвардия, когато вратата ми се отваря рязко и разкрива Силвио Ралий, с пепеляво лице.
— Кървави гарване, госпожо — казва той. — Моля ви, трябва да дойдете в двореца. Императорът — имаше някакъв припадък в тронната зала — започна да крещи на някого, когото никой друг не виждаше. А после тръгна към покоите на Императрицата.
Ливия! Изпадам в паника, докато стигна до покоите на сестра ми, където Фарис крачи пред вратата, стъпките му тежки от гняв.
— Той е вътре. — Гласът му е задавен. — Гарване, той не е годен — той…