„По някакъв начин са й попречили“, казвам. „Тя винаги е била амбициозна. Може би са получили постове, които е искала, или са я осуетили по някакъв начин, или… о… о.“
Спомням си какво ми каза Куин за Арий Харпър: Беше убит от група Маски ден след завършването им — колегите на Керис, старши Черепи. Жестоко убийство — повече от дузина от тях го пребиха до смърт. Всички Илустрианци.
„Не е било, защото са й попречили.“ Разказвам какво каза Куин. „Било е отмъщение. Пребили са Арий Харпър до смърт.“ Вдигам поглед от свитъците. Чудя се дали баща му също е имал зелени очи. „Твоят баща.“
Авитас мълчи дълго. „Не… не знаех как е умрял.“
Проклети адове. „Съжалявам“, казвам бързо. „Мислех — о, небеса, Авитас.“
„Няма значение.“ Изведнъж прозорецът в кабинета ми му се струва много интересен. „Отдавна го няма. Защо би имало значение, ако са убили баща ми? Комендантката не е от сантименталните.“
Изненадана съм колко бързо той продължава напред и обмислям дали да се извиня отново или да му кажа, че ако не иска начинът на смъртта на баща му да стане публичен, разбирам. Но после осъзнавам, че той има нужда аз да продължа напред. Да бъда Кървавият гарван. Да го оставя.
„Не е сантимент“, казвам рязко, макар да имам съмнения. Комендантката все пак взе Авитас под крилото си — доколкото някой като нея може. „Става дума за власт. Тя го е обичала. Те са го убили. Отнели са й властта. Убивайки ги, тя си я връща.“
„Как да използваме това срещу нея?“
„Разпространяваме тази информация до Патрите“, казвам. „Да научат за татуировката, мъртвите татуисти, Арий Харпър, убитите Илустрианци — всичко.“
„Нужна ни е доказателство.“
„Имаме го.“ Кимвам към смъртните актове. „За всеки, който пожелае да погледне. Ако можем да дадем тези актове в ръцете на няколко доверени Патри, останалите няма да имат нужда да ги видят. Помисли как тя се справи с това, което се случи в Навий. Нямаше значение, че излъга. Важното беше, че хората й повярваха.“
„Трябва да започнем с Патер Сиселий и Патер Руфий“, казва Харпър. „Те са най-близките й съюзници. Другите Патри им вярват.“
Три дни Авитас и аз разпространяваме слуховете. И после, когато съм в двора и слушам Марк да спори с пратеник на Племената—
„—Илустрианци от нейния випуск! Заради плебей! Можеш ли да си представиш—“
„Но няма доказателства—“
„Не достатъчно, за да я затворят, но Сиселий видя смъртните актове. Връзката е очевидна. Знаеш как този човек мрази празните приказки. Освен това доказателството е върху тялото й — тази гнусна татуировка—“
След още няколко дни усещам промяната във въздуха. Чувствам как Патрите се дистанцират от Керис. Някои дори открито се противопоставят на нея. Когато се върне в Антиум, ще завари град, който е далеч по-малко гостоприемен, отколкото очаква.
Капитан Алистар ми изпраща съобщение, че разполага с информация, в същия ден, когато Декс се връща в Антиум, и аз ги викам и двамата при мен на тренировъчния плац.
— Керис ще бъде тук до седмица. — Декс току-що е слязъл от пътя, опръскан с кал, изтощен. Но въпреки това се упражнява с мен, държейки шлема си ниско, за да не могат да се разчетат устните му. Почти невъзможно е да го чуя през звъна на оръжията и пъхтенето на мъжете, които тренират.
— Тя знае, че си разпространил истината за татуировката и убийствата. Изпрати двама убийци; аз се погрижих за тях, преди да стигнат тук, но небето знае какво ще направи, когато пристигне. Най-добре сам си приготвяй храната. И сам си отглеждай зърното.
— Направо ли тръгна за Антиум?
— Спря в Гнездото — казва Декс. — Последвах я, но нейните хора едва не ме хванаха. Тогава реших, че е най-добре да се върна тук. Ще проверя при моите шпиони… — Погледът на Декс се плъзва през рамото ми и той се намръщва.
На входа на казармите, отвъд тренировъчното поле, група Черни гвардейци се е скупчила. Отначало си мисля, че е избухнала свада. Бързам към тях, все още стиснал бойния чук в ръка.
Един от мъжете извиква: — Намерете проклетия лекар!
— Няма смисъл, това е отрова от карка змия…
Те са се скупчили около един от гвардейците, който се гърчи, докато повръща черна жлъчка на земята. Разпознавам го веднага: капитан Алистар.
— Проклети адове. — Клякам до него. — Намерете лекаря на казармите. Намерете го сега!
Но дори лекарят да беше тук, щеше да е твърде късно. Черната жлъчка, червените петна около носа и ушите на Алистар. Това е отрова от карка змия. Той е обречен.
Харпър си проправя път през тълпата и кляка до мен. — Гарване, какво…