Дарин ме гледа с отвратено недоверие. — Не би го направила.
— Бих, ако смятам, че това ще те спре да тръгнеш след мен.
— И просто очакваш да съм съгласен с това — казва Дарин. — Да те гледам как заминаваш, знаейки, че единственото семейство, което ми е останало, рискува себе си отново…
— Това е богато! Какво правеше ти, срещайки се със Спиро месеци наред? Ако някой трябва да разбере това, Дарин, това си ти. — Сега гневът ми се развихря, думите се изливат като отрова от устата ми. Не го казвай, Лайя. Не го казвай. Но го правя. Не мога да спра. — Набегът стана заради теб. Баба и дядо умряха заради теб. Отидох в Блекклиф заради теб. Получих това — — дръпвам яката си, за да разкрия К-то на Комендантката — заради теб. И пътувах през половината проклет свят, загубих един от малкото истински приятели, които съм имала, и видях мъжа, когото обичам, да бъде верижен за някакъв адски подземен свят заради теб. Така че не ми говори за рискуване. Не си позволявай проклето.
Не знаех колко много е заключено в мен, докато не започнах да го изкрещя. А сега гневът ми е пълноценен и пулсиращ, раздира ме отвътре.
— Ти оставаш тук — изръмжавам към него. — Правиш оръжия. И ни даваш шанс да се борим. Ти дължиш това на баба и дядо, на Изи, на Елиас и на мен. Не мисли, че ще го забравя проклето!
Устата на Дарин зейва, а аз изхвърчам навън, затръшвайки вратата на ковачницата зад себе си. Гневът ми ме отнася далеч от корабостроителницата и нагоре в града, и когато съм на половината път към западната порта, Муса се присъединява до мен.
— Зрелищна кавга. — Той подтичва, за да ме настигне, тих като призрак. — Мислиш ли, че трябва да се извиниш, преди да тръгнеш? Беше малко сурова.
— Има ли нещо, на което не подслушваш?
— Не мога да помогна, ако духовете са клюкари. — Той свива рамене. — Въпреки това бях доволен да чуя, че най-накрая призна на глас как се чувстваш към Елиас. Знаеш, никога не говориш за него.
Лицето ми пламва. — Елиас не е твоя работа.
— Докато не те спира да изпълниш обещанието си, аапан — казва Муса, — съгласен съм. Ще те изпратя до коня ти. В дисагите има карти и припаси. Отбелязах маршрут право на запад, през планините. Трябва да те отведе до Гората на здрача за малко повече от три седмици. Моята връзка ще те посрещне от другата страна и ще те заведе до Антиум.
Стигаме до западната порта точно когато близката камбанария отброява полунощ. В унисон с последния звън на камбаната се чува тихо съскане. Камата напуска ножницата си. Докато посягам към собственото си оръжие, нещо профучава покрай ухото ми.
Ядосано чуруликане избухва близо до мен, и малки ръце ме бутат. Падам, повличайки Муса надолу, докато стрела прелита над главите ни. Друга стрела излита от тъмнината, но и тя не уцелва целта си, падайки във въздуха — благодарение на духовете на Муса.
— Никла! — изръмжава Муса. — Покажи се!
Сенките се раздвижват, и коронната принцеса излиза от тъмнината. Тя ни гледа злобно, лицето й едва се вижда под рояците гхулове, които пълзят по нея.
— Трябваше да се досетя, че предателката Елейба ще те пусне — изсъсква тя. — Тя ще си плати.
Още стъпки се приближават — войниците на Никла, които се затварят около мен и Муса. Много бавно Муса се поставя между мен и Никла. — Чуй разума, моля те. И двамата знаем…
— Не ми говори! — принцесата ръмжи към Муса, а гхуловете кудкудякат доволно от болката й. — Имаше своя шанс.
— Когато я нападна — прошепва Муса, едва чуто, — бягай.
Едва осъзнавам какво казва, когато той вече е покрай мен и се насочва право към Никла. Веднага сребърнобронирани телохранители излизат от сенките и нападат Муса толкова бързо, че той сега е само размазан силует.
Не мога просто да оставя хората на Никла да го вземат. Небеса знаят какво ще му направят. Но ако нараня някой от тези Маринци, това може да настрои крал Ирманд срещу нас. Обръщам камата си към дръжката, но една ръка ме сграбчва и ме дръпва назад.
— Върви, сестричке — казва Дарин, с тояга в ръце. Тауре, Зела и група Книжници от бежанския лагер са зад гърба му. — Ще се погрижим никой да не умре. Махай се оттук. Спаси ни.
— Муса — и ти — ако ви арестуват…
— Ще бъдем добре — казва Дарин. — Ти беше права. Трябва да бъдем готови. Но нямаме шанс, ако не тръгнеш. Язди бързо, Лайя. Спри го. Аз съм с теб, тук. — Той потупва сърцето ми. — Върви.
И както онзи ден преди много време в Сера, с гласа на брат ми, звучащ в ушите ми, аз бягам.