Нещо друго — Джуди винаги се занимаваше с прането ми. Сега забравях да си сменям ризата всеки ден — кой го беше грижа? Преди се подстригвах веднъж седмично. Сега, за пръв път откакто се помня, имах мъх по врата… И така нататък.
Спрях да играя голф. Кой, по дяволите, освен някой лунатик, питах се аз, ще тръгне да удря малка бяла топка в пространството и след това ще върви след нея? Скуош ли? Това беше само далечен спомен.
Три седмици след смъртта на Джуди, Сидни излезе от кабинета си, дойде до бюрото ми, на което стоях, гледайки унило и ме помоли да му отделя една минута.
— Само една минутка, Лари… не повече.
Почувствах угризение на съвестта. Кутията ми за входяща кореспонденция беше пълна с писма и поръчки, крито не бях поглеждал. Часът беше 15:00, а тези писма и поръчки стояха там от 9:00.
— Трябва да прегледам пощата, Сидни — казах аз — важно ли е?
— Да!
Изправяйки се на крака, погледнах към Тери, който стоеше зад бюрото си. Той ме гледаше с подигравателно изражение на красивото си лице. Кутията му за входяща кореспонденция беше празна. Независимо от всичко останало Тери работеше здраво.
Последвах Сидни в кабинета му и той затвори внимателно вратата, така сякаш бе направена от черупки.
— Седни, Лари.
Седнах.
Той започна да обикаля големия си кабинет като молец, който търси светлината на свещ.
За да му помогна, казах:
— Нещо тревожи ли те, Сидни?
— Ти ме тревожиш.
Той се спря рязко и ме погледна със съжаление.
— Искам да ми направиш една много специална услуга.
— Каква е тя?
Той отново заситни из стаята.
— За бога, седни! — троснах му се аз. — Какво има?
Той се стрелна към бюрото и седна. Извади копринената си кърпичка и започна да попива потта от лицето си.
— Какво има? — повторих.
— Нещо не върви, нали, Лари? — отвърна той без да ме гледа.
— Какво не върви?
Той прибра кърпичката си, овладя се, постави лактите си на полираното бюро и направи усилие да ме погледне в очите.
— Искам да ми направиш една услуга.
— Това вече го каза… каква услуга?
— Искам да се срещнеш с д-р Мелиш.
Ако ми беше ударил шамар, едва ли щях да остана по-изненадан. Дръпнах се назад и се втренчих в него.
Д-р Мелиш беше най-скъпоплатеният, най-търсеният психиатър в града. Като се има предвид, че в този град се падаше по един психиатър на петдесет души, това означаваше много.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да отидеш при него, Лари. Аз ще се погрижа за сметката. Мисля, че трябва да отидеш при него.
Той вдигна ръце, когато аз започнах да протестирам.
— Почакай, Лари. Позволи ми да ти кажа нещо. — Той спря за момент и продължи — Лари, ти не си „здрав и прав“. Знам през какви изпитания си минал. Знам, че твоята ужасна загуба ти е навредила. Разбирам това. Ако бях на твое място, нямаше да издържа… знам го! Мисля, че постъпи прекрасно като се върна тук и се опита да започнеш отново, но не се получава. Знаеш го, нали, Лари? — той ме погледна умолително — Знаеш, нали?
Потърках лицето си с обратната страна на ръката. Шумоленето на набола брада ме накара да изтръпна. По дяволите! Бях забравил да се обръсна тази сутрин. Станах, прекосих стаята и отидох до голямото стенно огледало, в което Сидни така често се оглеждаше. Втренчих се в моето отражение и почувствах, че ме облива студена пот. Аз ли бях този немърливец? Погледнах манистите си, после обувките, които не бяха почиствани от няколко седмици.
Бавно се върнах до стола и седнах. Погледнах Сидни, който ме наблюдаваше. Видях изписани на лицето му тревога, добрина и кризата, в която се намираше. Не бях чак толкова изключил, че да не мога да се поставя на негово място. Помислих си за грешките, които бях допуснал, за препълнената кутия с входяща кореспонденция и за външния си вид. Въпреки моята самоувереност, въпреки привидната смелост (ако можеше изобщо да се нарече смелост), аз просто не бях, както той се изрази, здрав и прав.
Поех си дълбоко дъх.
— Сидни, хайде да забравим за д-р Мелиш. Аз ще си подам Оставката. Ти си прав Нещо не е наред Ще се разкарам и ще дам на Тери неговия шанс. Той ще се справи. Не се тревожи за мен, защото аз съм престанал да се тревожа за себе си.
— Ти си най-добрия специалист в диамантения бизнес — каза Сидни с тих глас. Сега той напълно се владееше и неговото суетене и непрекъснато движение бяха спрели.
— Няма да ти приема оставката. Не мога да си позволя да те изгубя. Ти имаш нужда от лечение и д-р Мелиш може да ти помогне. Сега ме чуй, Лари. В миналото съм правил доста неща за теб и вярвам, че гледаш на мен като на приятел. Сега е дошло време ти да направиш нещо за мен. Искам да се видиш с Мелиш. Знам, че той ще те оправи Може би ще отнеме два-три месеца. Не ме интересува, дори и да отнеме цяла година. Твоята работа при нас винаги ще те чака. Повтарям — ти си най-добрия в диамантения бизнес. Ти си получил голямо Сътресение, но то може да бъде преодоляно. Това е най-малкото, което можеш да направиш в замяна … иди при Мелиш.