— Там са.
— Хайде, копеле… отвори го!
Завъртях шайбата, като знаех, че по този начин задействах аларма в полицейския участък.
— Не съм много сигурен как се отваря — казах аз. — Знам комбинацията, но е малко сложно.
— Какво като е сложно? — каза Фел, докато издишваше изпарения от уиски във врата ми и гледаше втренчено шайбата. — Давай, отваряй го.
Завъртях копчето, номерата защракаха и знаех, че досега вече е тръгнала кола от полицията.
— Две — едно — едно, пет — осем — осем, шест — девет — девет — измънках аз, докато въртях шайбата. Това не беше вярната комбинация, която заради безнадеждната памет на бедния Сидни беше просто 1 — 2 — 3, както им каза Том Лус. Дръпнах дръжката и поклатих глава. — Трябва да съм пропуснал нещо. Ето, Фел, ти опитай… аз ще ти казвам цифрите.
— Аз ли? Аз съм пиян, по дяволите! — той се хвърли срещу мен и аз залитнах. — Ти го отвори! Хайде, давай глупако! Ти го отвори, по дяволите.
Започнах да въртя шайбата. Колко още трябваше да чакам, докато пристигне полицейската кола? Започнах да се потя.
— Две — едно — едно — пет — осем — осем — казах монотонно аз, докато въртях шайбата. — Шест — девет — девет. Готово! — дръпнах дръжката. — За бога!
— Не можеш ли да го отвориш? — Изръмжа Фел. — Да не ме будалкаш?
— Това е комбинацията — казах аз. — Защо, по дяволите, не се отваря?
Тогава звънна телефонът.
И двамата се обърнахме и го погледнахме. Оставих Фел, направих две бързи крачки, вдигнах слушалката и казах:
— Ало… Да?
— Господин Кар? Тук е Хари. При мен има двама полицаи. Всичко наред ли е при вас?
— Не… сбъркали сте номера — казах аз и затворих слушалката.
Обърнах се и видях как Фел се втурна през стаята и грабна пистолета си.
— Сбъркали са номера ли? — погледна ме той накриво.
— Да.
Вперихме очи един в друг.
— Да не се опитваш да ме измамиш, копеле такова?
— Я си затваряй устата! — отидох до сейфа, а сърцето ми биеше ожесточено. Започнах отново да въртя шайбата и в този момент чух звънеца на входната врата.
Обърнах се и погледнах Фел, който остана неподвижен, втренчен през отворената врата на всекидневната във фоайето.
— Отворете! — отсече твърд глас. — Полиция!
Фел вдигна пистолета си и го насочи към мен.
— Копеле!
— Бързо! Излез на терасата… аз ще ги задържа! — минах покрай него със сгърчено тяло… дали щеше да стреля?
Звънецът отново звънна.
Излязох на терасата. Фел ме последва.
— Можеш да слезеш… бързо! Вземи колата ми! Ще ги задържа.
Разтреперан, Фел се наведе над парапета, за да погледне балкона отдолу. Аз отидох зад него, хванах крачолите на панталоните му и го бутнах навън.
Той нададе вик на ужас и пистолетът му гръмна, след това падна и аз чух как се разбива входната врата.
Беше толкова лесно, си мислех аз като карах по магистралата към Лусвил… толкова абсурдно лесно.
Вече бях направил една голяма крачка напред: една уста беше затворена. Сега Pea…
Сержант Хес дойде в апартамента и ме разпита, но по държанието му и но начина, но който се отнесе към мен, разбрах, че си мислеше, че имам късмет, оставайки отново жив.
Казах му; че когато влязох в апартамента, веднага разбрах, че някой е вътре, но преди да мога да изляза Морган се беше появил с пистолет в ръка. Той беше заплашил да ме застреля, ако вдигнех шум. Обясних как беше започнал да пие и как беше станал словоохотлив… как ми беше казал, че живял в тропическото блато и как умирал от глад. Беше поискал храна и му бях поръчал храна от ресторанта. След като се беше нахранил, беше поискал пари. Това, казах аз, беше моят шанс. Знаех, че сейфът на Сидни беше свързан с полицейския участък. Когато полицаите пристигнаха, Морган се беше паникьосал. Беше хукнал на терасата и се беше опитал да слезе на долния балкон. Бях се опитал да го спра. Беше стрелял, след това беше изгубил равновесие и беше паднал.
Всичко това изглеждаше правдоподобно, когато Хес огледа апартамента. Нямаше знаци, че Морган беше прекарал нощта, а мръсните му отпечатъци бяха навсякъде.
— Ние знаем, че той и сестра му са били двамата — беше казал Хес. — Сега трябва да намерим нея.
Не и преди аз да я намеря, си казах аз. Разказах му как Pea изоставила брат си и как избягала с огърлицата.
Това беше моят шанс да ги объркам и аз го използвах.
— Морган каза, чеса възнамерявали да отидат в Кий Уест и че техен приятел там щял да им помогне да стигнат до Куба. Той беше сигурен, че Pea е потеглила към Кий Уест, когато го изоставила.
Хес направи гримаса.
— Куба! Ако тя е там… все едно, че сме я загубили.