на киселица печена взел вид,
в паницата с ошава чакам свит
и, щом я вдигне старата клюкарка,
в устата й аз — хоп! — като по мярка,
и течността облива й тогава
гердана сух, висящ като на крава;
а други път се случва, важна леля
когато строги размисли споделя,
за столче да ме вземе, а пък то
изплъзва й се под онуй место
и бумва тя със трясък на земята,
така че всичко живо се премята,
за хълбок се държи и се кикоти
във ниски тембри и пищящи ноти,
а домакинът вика, че у тях
не помнел досега подобен смях!…
Но идва моят цар! Това е той!
Влизат от противоположни страни Оберон и Титания със свитите си от Елфи и Феи.
ОБЕРОН
Аха, Титания! В несгоден час
те срещам, горделива ми съпруго!
ТИТАНИЯ
Ха, Оберон!… Не ща със него аз
да имам общо ни легло, ни друго!
ОБЕРОН
Стой, горделивке! Аз съм твоят мъж!
ТИТАНИЯ
Ако е тъй, би трябвало и аз
жена да бъда твоя, но си спомням,
че ти напусна нашата държава
и, погнал стадото на Коридон,
по цели дни надува нежна свирка
за малката Филида16. И защо
от Индия дошъл си? Не затуй ли,
че твоята скоклива амазонка
се жени за Тезей и ти, разнежен
от спомена за нейните ботушки,
възнамеряваш брачното им ложе
да осветиш за щастие и радост?
ОБЕРОН
А, значи, тъй: дори не чувстваш срам
да ме упрекваш зарад Хиполита,
макар да знаеш сигурно, че зная
за явната ти връзка със Тезея!
Не ти ли го отне от Перигуна17,
макар че той я бе опропастил,
и за кого той подло изостави
Аглая18, Ариадна19, Антиопа20?
ТИТАНИЯ
Измислици на глупавата ревност!
Откак започна истинското лято21,
веднъж за танц не се събрахме ние —
ни в планината, ни на морски бряг,
ни сред ливади, ни в зелен шумак,
ни край обрасъл във тръстика извор,
без ти да се явиш и заглушиш
със крясъка си сладостните цеви
на ветровете. И какво се случи?
От яд, че бяха свирили напразно,
те всмукаха мъгли болестотворни
откъм морето и в пороен дъжд
ги ливнаха над сушата, така че
най-смешното поточе въз гордя се
и гръд изду над своето корито.
Напразно теглил бе хомота волът,
напразно пот проливал бе орачът.
Класът изгни, преди да му поникне
ергенският мустак. Кошари пусти
чернеят сред полето наводнено
и враните се тъпчат с чумав леш.
Игрището в общинската ливада
е цялото във кал. Нетъпкан бурен
е заглушил любовните пътечки.
Без топли дрехи смъртните треперят
и вечерите никой не оглася
със химни и молитви към луната.
Затуй Селена, под чиято власт
са течностите, гневно пребледняла,
тъй всичко е пропила с мокра влага,
че вредом пъплят ставните болежки.
Светът лудее. Скрежът беловлас
целува аленеещата пъпка,
а темето плешиво на леда
е увенчано, сякаш че за присмех,
от рози и ухания. Погледай:
четирите годишни времена
са разменили дрехите си, тъй че
по туй, с което всякое се кичи,
не може да реши светът объркан
кое кое е. И на всичко туй,
на таз безчетна челяд от злини
началото е в спора между нас,
родители сме нейни ти и аз!
ОБЕРОН
Тогава не спори! Нима е длъжна
Титания да прави все напук
на своя Оберон? Какво ти искам?
Едно момче, което да ми стане
оръженосец.
ТИТАНИЯ
Казала съм вече:
не ще го дам за цял вълшебен свят!
Бе моя жрица неговата майка
и често с нея бъбрехме си двете
във ароматните индийски нощи
и седнали на пясъка Нептунов22,
отплаващите кораби броехме
16
Коридон… Филида — традиционни имена на влюбени овчар и овчарка от гръцката, а после и от средновековната пасторална поезия.
18
Аглая
19
Ариадна
20
Антиопа
21
„…откак започна истинското лято…“ — дългият пасаж, който следва, е описание на стихийните бедствия в Англия през 1594 г., които били считани за божие наказание.
22
„…пясъка Нептунов…“