— Ние сме във война, господин Мичъл — натъртено подхвърли Бийчъм. — Война с тероризма. Не мога да ви покажа оригиналните сведения, но ФБР и ЦРУ разполагат със сигурни доказателства, че през следващите няколко месеца се планира удар срещу някоя от големите финансови институции на Америка. А ССТ телефоните, които възнамерявате да пуснете на пазара, ще позволят на терористите сигурни комуникации и съответно ще затруднят силно нашата работа. Да не говорим, че ще бъдат дадени и човешки жертви…
Парсънс моментално настръхна. Подобно на членовете на различни сенатски комисии по сигурността, и той беше получил секретния доклад, маркиран с гриф СКИ — строго класифицирана информация — и известен сред някои вашингтонски кръгове като „Матрица 1016“, в който се съобщаваше за замисъла на малко известна фундаменталистка организация от Саудитска Арабия да атакува и унищожи Федералния резерв1. Но в доклада липсваха конкретни данни и нищо не даваше право на Елизабет Бийчъм да чете морал на един от водещите американски бизнесмени.
— Основната задача на тази комисия е надзор, а не регулиране! — гневно подхвърли той. — Една от най-важните й функции е да предотвратява злоупотребата с власт, да бъде сигурна, че правителството никога не превишава правата си. Не виждам никаква връзка между класифицираните доклади на разузнаването и новата телефонна система на господин Мичъл!
— Сенаторе, разрешете — вдигна ръка Мичъл. — Напълно разбирам, че водим война с тероризма и всеки един от нас има своята отговорност. Но проблемът е там, че не можем да спрем технологическия напредък в името на сигурността. Частният сектор не би открил и разработил Интернет, микровълновите комуникации, сателитите и още хиляди забележителни открития, ако учените бяха вкарани в рамката на някакви ограничения, наложени от правителството…
— Това е друго — поклати глава Бийчъм. Беше прекарала живота си в разузнавателната общност и познаваше по-добре от всеки друг на Капитолия нейните скрити пътечки и огледални лабиринти. — Прехващането на сигнали е едно от най-силните ни оръжия за борба с тероризма, но вашето откритие изведнъж го превръща в неефективна отживелица.
— Но, моля ви! — възкликна с добре изиграно възмущение Мичъл. — Разузнавателните централи винаги са откривали начини да се справят със сложните кодиращи системи. Спомнете си за програмата „Хищник“ на ФБР или за „Ешелон“ на Националната агенция по сигурността. И двете бяха създадени за подслушване на иначе сигурни комуникационни средства, и двете показаха висока ефективност. Но хората имат определени очаквания относно сигурността на своите телефони и компютри и за щастие на потребителите моята компания откри начин да възстанови тази сигурност. Това не е предателство, а добър бизнес…
— Ние не се опитваме да ограничим правото на личен живот на американците — поклати глава Бийчъм. Две десетилетия на Капитолийския хълм бяха напълно достатъчни, за да си изгради стабилно чувство по отношение на националната сигурност и да усеща всякакви опити за спекулация в тази посока. — Ние браним своето право да разследваме и да събираме информация.
— Това ми е ясно — кимна бизнесменът. — Но вие сте публична фигура на избираема длъжност, докато „Бордърс Атлантик“ е частна компания със своите акционери, борд на директорите, маркетинг анализатори и юристи — и всички те, без никакво изключение, заявяват, че ние имаме законното и морално право да разработим тази нова технология…
— Замълча малко за допълнителен ефект на думите си, после продължи: — Ако сте убедена, че трябва да направите пъпна дисекция на новата ССТ технология, значи се включвате в отбора на нашите конкуренти. Ще ви моля обаче да не превръщате „Бордърс Атлантик“ в предизборен лозунг на своята кампания. Не ни употребявайте за политически цели.
Бийчъм се облегна в стола си, вътрешно смаяна от тази откровена арогантност. Тя възнамеряваше да се пребори с един все по-уязвим президент със залязваща репутация, а Мичъл беше усетил това и ловко го използваше за собствена изгода.