— Леле, не можа ли да намериш гипъри13? Ега ти балата!
— Един Куриер би платил по-скоро с такива.
— Защото всички ние сме измет, а?
— Без коментар.
— Тука колко има, един квадрилион долара ли?
— Един и половина квадрилиона. Нали знаеш, инфлация.
— И какво да направя?
— Четвъртия склад отляво — насочва я Нг. — Когато вземеш тръбичката, хвърли я във въздуха.
— И после какво?
— За всичко останало има кой да се погрижи.
Уай Ти нещо се съмнява. Но ако стане напечено, винаги може да изкара ония кучешки медальони.
Докато тя излиза навън със скейтборда, Нг издава някакви нови звуци с уста. Тя чува, звънтящ звук на триещи се плоскости, който отеква из цялата конструкция на фургона, и някакви машини оживяват. Обръща се и вижда как върху покрива на фургона се е разтворил стоманен пашкул. Под него има миниатюрен хеликоптер — сгънат. Перките му се разтварят като крила на пеперуда. Отстрани е изписано името му: ВИХЪРЪТ ЖЕТВАР.
32
Ясно си личи кой точно склад търсим: четвъртият отляво. Пътят, слизащ към брега, е блокиран от няколко контейнера — грамадните стоманени сандъци, които виждате в каросериите на големите камиони. Подредени са в „рибена кост“, така че за да минеш покрай тях, трябва да слаломираш напред-назад половин дузина пъти из тесния, подобен на лабиринт канал между високите стоманени стени. Отгоре стърчат въоръжени типове, които наблюдават как Уай Ти се плъзга с дъската през препятствията. Докато излезе на чист терен, вече са я проверили из основи.
Тук-там на кабели висят голи крушки и дори няколко гирлянди коледни лампички. Светят, колкото да я накарат да се почувства в не чак толкова враждебна среда. Не вижда нищичко — само лампи, хвърлящи цветни ореоли из струпания облак от прах и мъгла. Пред нея излазът към брега е блокиран от нов лабиринт от контейнери. На единия има надпис със спрей: БКУО КАЗВА: ПРОБВАЙТЕ ОБРАТНО БРОЕНЕ ДНЕС!
— Какво е БКУО? — пита тя, колкото да разчупи малко леда.
— Безспорният Крал на Унищожителите на Озона — обажда се мъжки глас. Мъжът тъкмо се готви да скочи от товарния док на склада отляво. Вътре в склада Уай Ти забелязва електрически светлини и пламъчета от цигари. — Така му викаме на Емилио.
— Ясно — казва тя. — Оня с фреона. Не съм дошла за „Хлад“.
— Е — казва типът. Хилав длъгнест тип, прехвърлил четирийсетака, но твърде мършав за годините си. Той вади фаса от устата си и го мята като стреличка. — Какво да е тогава?
— Колко струва „Снежен крах“?
— Един гипър и седемдесет и пет — казва той.
— Пък аз си мислех, че е един и петдесет — казва Уай Ти.
Типът поклаща глава.
— Нали знаеш, инфлация. И пак е на далавера. По дяволите, тая твоя дъска сигурно струва хиляда гипъра.
— Те не се купуват с долари — изпъчва рамене Уай Ти. — Виж, имам само един и половина квадрилиона долара. — Тя вади пачката от джоба си. Типът се разсмива, поклаща глава и се провиква към колегите си в склада:
— Пичове, тук едно маце иска да плати с мийсове!
— По-добре ги разкарай бързо, сладурче — обажда се един по-рязък и по-гаден глас — или си купи с тях ръчна количка.
Този тип е дори още по-стар и плешив — по слепоочията му се вият къдри и има шкембе. Застанал е върху товарния док.
— Ако не ги щете, така си кажете — сопва им се Уай Ти. Всички тези дрънканици нямат нищо общо с бизнеса.
— Тук мацки не ни идват много често — казва тлъстия плешив дъртак. Уай Ти знае, че това трябва да е самият БКУО. — Така че ще ти отпуснем намаление за храброст. Я се обърни.
— Да те еба — тросва се Уай Ти. Точно на този няма да му се обръща.
Всички наоколо се разсмиват.
— Добре де, давай — насърчава я БКУО.
Хърбавият дългуч се качва отново на дока, сваля долу едно алуминиево куфарче, поставя го върху стоманен варел по средата на пътя, така че да се пада горе-долу на височината на кръста й.
— Първо парите — казва той.
Тя му подава балата. Той я оглежда, ухилва се самодоволно и я запраща вътре в склада с отривист бекхенд. Ония вътре пак избухват в смях.
Типът отваря куфарчето и малката компютърна клавиатура се показва. Пъха личната си карта в процепа и въвежда нещо.
После изважда една тръбичка от горната част на куфарчето и я поставя в гнездото в долната част. Машината я всмуква, прави нещо и я изплюва.
13
Т.е. пари от времето на Рейгън — осемдесетте. „Гипър“ е прякорът на Рейгън по името на изиграната от него филмова роля на атлета Джордж Гип. — Бел.прев.