Салът се раздвижва и стъпалата на Хиро се подхлъзват. Той вижда как Елиът се строполява до него.
Поглежда кораба на Брус Ли и трепва неволно — съзира тъмна вълна, преливаща през парапета и помитаща редицата от пирати. Започва от кърмата и продължава нататък. Но това е някаква оптическа илюзия. Всъщност изобщо не е вълна. Изведнъж се оказват на петнайсет метра от траулера, не на шест. Щом смехът на парапета секва, Хиро чува нов звук: ниско бръмчене откъм Рибешкото око и от атмосферата наоколо. Разкъсващо съскане, също като звука точно преди да удари гръм, като звука от раздрани чаршафи.
Той поглежда траулера и вижда, че тъмният вълноподобен феномен е вълна от кръв, сякаш някой мие палубата с гигантска срязана аорта. Но тя не идва отвън. Тя е изригнала от телата на пиратите, един по един — от кърмата към носа. Палубата на кораба сега е напълно тиха и неподвижна, без да броим кръвта и пихтията от вътрешни органи, която се стича по ръждясалата стомана и меко цопва във водата.
Рибешкото око е застанал на колене и е раздрал покривалото и одеялото, които го завиваха досега. В едната си ръка държи дълъг уред с диаметър пет сантиметра. Той е източникът на бръмченето. Представлява кръгъл наръч от успоредни тръби, дебели колкото молив и дълги около половин метър, като миниатюризирана картечница „Гатлинг“. Толкова бързо се върти, че не можеш да различиш отделните тръбички. Докато е в действие, изглежда призрачно и прозрачно заради ускорението: блещукащ прозрачен облак, стърчащ от ръката на Рибешкото око. Уредът е прикрепен към дебел колкото китката на ръката наръч от черни тръби и кабели, които се вият надолу към голям куфар. Куфарът лежи отворен на дъното на сала. В него е вграден цветен монитор с графики, даващи информация за състоянието на оръжейната система: колко боеприпаси остават, статуса на различните подсистеми. Хиро му хвърля един кратък поглед точно преди всички боеприпаси на борда на кораба на Брус Ли да започнат да експлодират един през друг.
— Казах ти, че ще се вслушат в гласа на Разума — казва Рибешкото око и изключва въртящата се пушка. Сега Хиро вижда табелата, прикрепена на контролното табло.
РАЗУМ Версия 1.0В7
3-мм хиперскоростна рейлгън система15 тип „Гатлинг“
Нг секюрити индъстрийс
ПРОБНА ВЕРСИЯ — НЕПРЕДНАЗНАЧЕНА
ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА БОЙНОТО ПОЛЕ
НЕ ИЗПРОБВАЙТЕ В НАСЕЛЕНА ОБЛАСТ
— ULTIMA RATIO REGUM —
— Така ни срита, че замалко да стигнем в Китай — със задоволство отбелязва Рибешкото око.
— Ти ли го направи? Какво стана току-що? — пита Елиът.
— Аз. С „Разума“. Виж, той стреля с едни миниатюрни метални иглички. Те наистина летят бързо — с повече енергия от обикновен куршум. От обеднен уран са.
Въртящите се дула са забавили ход почти до спиране. Изглеждат 20–25 на брой.
— Мислех, че мразиш картечниците — забелязва Хиро.
— Тоя шибан сал го мразя още повече. Да вървим да си намерим нещо, дето върви, нали се сещате. Нещо с мотор.
Заради пожара и малките експлозии по палубата на пиратския кораб минава цяла минута, докато разберат, че неколцина там са още живи и продължават да ги обстрелват. Когато Рибешкото око осъзнава това, той пак натиска спусъка, дулата се завъртат и се превръщат в прозрачен цилиндър, а раздиращият, съскащ звук отново се разнася. Той размахва картечницата напред-назад и обсипва мишената със свръхзвуков дъжд от обеднен уран. Целият кораб на Брус Ли сякаш заискрява, заблестява — сякаш феята Звънче прелита от цвят на цвят и ги обсипва с радиоактивен вълшебен прашец.
Малката яхта на Брус Ли прави грешката да се приближи, за да види какво става. Рибешкото око се обръща към нея за миг и високият й стърчащ мостик се плъзва под водата.
Основни структурни елементи на траулера губят целостта си. Отвътре се чува невероятно пращене и дрънчене — огромни парчета превърнал се на швейцарско сирене метал поддават и суперструктурата бавно се спихва в корпуса като нескопосано сготвено суфле. Щом Рибешкото око забелязва това, прекратява огъня.
— Стига вече, шефе — обажда се Вик.