— Какво е нам-шуб? Защо съм уязвим за него?
— Недей да гледаш никакви бит-карти. Някой напоследък да е опитвал да ти покаже сурова бит-карта? Например в Метавселената?
Интересно.
— На мен лично — не, но сега като го споменаваш, една Бранди дойде при един мой приятел и…
— Култова проститутка на Ашера8, опитваща се да разпространи болестта. Която е синоним на злото. Мелодраматично ли ти звучи? Всъщност не е. Знаеш ли, за месопотамците не е съществувала отделна концепция за злото. Само болест и лошо здраве. Злото е било синоним на болестта. Така че какво ти говори това?
Хиро се отдалечава, така, както се отдалечава от уличните луди, които го преследват по улицата.
— Говори ти, че злото е вирус! — провиква се подире му Лагос. — Не пускай нам-шуба в своята операционна система!
И Хуанита работи с този извънземен?
„Блънт Форс Травма“ свирят плътно един час — минават от една песен в друга без никакви пролуки и пукнатини в звуковата стена. Всичко това е част от естетиката. Когато музиката спира, сетът им свършва. За първи път Хиро чува екзалтираната тълпа. Това е взрив от пронизителен шум, който той усеща в главата си и кара ушите му да пищят.
Но се разнася и глух тътен, сякаш някой бие бас-барабан. В началото той мисли, че може би по надлеза отгоре минава камион. Но тътенът е твърде ритмичен и не стихва.
Идва иззад него. И други са го забелязали, обръщат се да видят откъде идва и хукват да бягат. Хиро пристъпва встрани и се обръща да види какво е.
Голямо и черно — да започнем с това. Да не повярваш, че такъв огромен мъж ще се покачи на мотоциклет, та дори и на голям кикотещ се „Харли“ като тоя.
Поправка. Към „Харли“-то е прикрепено нещо като кош — гладък черен снаряд, увиснал отдясно, който се крепи на собствено колело. Но в коша не седи никой.
Да не повярваш, че човек може да е такава буца и да не е дебел. Но той изобщо не е дебел, облечен е в тесни прилепнали дрехи — като кожа, но не съвсем — които разкриват кости и мускули, ала нищо повече.
Той язди мотоциклета толкова бавно, че ако го нямаше кошът, със сигурност би паднал от него. От време на време го сръчква с трепване на пръстите на ръката, стиснала кормилото.
Може би една от причините да изглежда толкова едър — освен факта, че наистина е едър — е, че очевидно изобщо няма врат. Главата му започва нашироко и все повече се разширява, докато се слее с раменете. Отначало Хиро мисли това за някаква авангардна каска. Но когато мъжът го подминава, този огромен саван се люшка и ветрее и Хиро вижда, че това е просто неговата коса — гъста грива от черна коса, стелеща се по раменете и спускаща се по гърба почти до кръста.
Докато се диви, той осъзнава, че мъжът се е извърнал и го гледа. Или поне гледа в неговата посока. Не може да се каже как точно изглежда той — заради очилата, гладка изпъкнала черупка над очите, прерязана от тесен хоризонтален прорез.
Той гледа Хиро. Усмихва му се със същата усмивка „Майната ти!“, която пусна и по-рано днес, когато Хиро стоеше пред входа на „Черното слънце“, а той — в някой обществен терминал.
Това е човекът. Гарванът. Човекът, когото Хуанита издирва. Човекът, с когото Лагос го предупреди да не се будалка. Хиро го е виждал и преди, пред входа на „Черното слънце“. Това е човекът, който даде картата „Снежен крах“ на Дей5ид.
Татуировката на челото му се състои от две думи, написани с главни букви: НЕУПРАВЛЯЕМА ИМПУЛСИВНОСТ.
Хиро се стряска и направо подскача във въздуха, когато Виталий Чернобил и „Стопените“ забиват отварящото парче, „Радиационно изгаряне“. Това е торнадо предимно от пронизителен шум и дисторшън, все едно физически те запокитват през стена от рибарски кукички.
В днешно време повечето държави са франчулати или бърбклави, твърде малки, че да разполагат с нещо като затвор или дори съдебна система. И затова, когато някой направи нещо лошо, се опитват да въведат бързи и мръсни наказания като бой с пръчки, конфискуване на имуществото, публично унижение или, в случаите с хора с висок потенциал на стремеж към нараняване на околните, предупредителна татуировка на лично място по тялото. НЕУПРАВЛЯЕМА ИМПУЛСИВНОСТ. Очевидно този е попаднал на такова място и здравата си е изтървал нервите.
За миг на бузата на Гарвана се отпечатва грейнала червена решетка. Тя бързо се свива — всичките й страни се събират навътре към дясната зеница. Гарванът тръсва глава, обръща се да види източника на лазера, но той вече е изчезнал. Лагос вече му е сканирал ретината.