— Движението не ми прилича на скоростно, по-скоро е силово — заключава Скръц-скръц.
— Гарвана изглежда доста якичък.
— Така си е.
— Но според мен той не носеше оръжие. Крипс го претърсиха преди това — беше чист.
— Ами тогава сигурно е взел назаем — заключава Скръц-Скръц. — Тоя бръмбар щъкаше навсякъде, да знайш. Държахме го под око, защото се бояхме, че ще ядоса Гарвана. Постоянно обикаляше и търсеше изгодна позиция.
— Той носи наблюдателна апаратура — пояснява Хиро. — Колкото по-високо се качи, толкова по-добре работи тя.
— И най-накрая се е качил на този насип. И очевидно извършителят е знаел къде се намира.
— Прахът — посочва Хиро. — Гледай лазерите.
Долу Суши Кей прави спазматичен пирует, когато една бирена бутилка отскача от челото му. Сноп лазерни лъчи осветява насипа, ясно видими във финия прах, вдиган от вятъра.
— Този тип — бръмбарът — използваше лазери. Щом се е качил тука…
— Те са издали местонахождението му — довършва Скръц-Скръц.
— И тогава Гарвана го е нападнал.
— Е, не сме казали, че е той — възразява Скръц-Скръц. — Но трябва да разбера дали тоя образ — той кимва към трупа — не е направил нещо, което е накарало Гарвана да се чувства застрашен.
— Това какво, да не е групова терапия? На кого му пука дали Гарвана се е чувствал застрашен?
— На мен — отсича Скръц-Скръц с огромна решителност.
— Лагос беше само един гаргойл. Голяма прахосмукачка за информация. Не мисля, че се е занимавал с мокри поръчки — а и да се е занимавал, надали би ги изпълнявал в подобна премяна.
— Защо според теб Гарвана така се е издразнил?
— Май не обича да е под наблюдение — отвръща Хиро.
— Да — потвърждава Скръц-Скръц. — Запомни го.
После той долепя длан до ухото си, за да чува по-добре гласовете от приемника в слушалката.
— Уай Ти видяла ли е какво се е случило? — пита Хиро.
— Не — смънква Скръц-Скръц секунди по-късно. — Но го е видяла как си тръгва оттук. Тя го следи.
— Защо ще иска да го следи?!
— Май ти си й казал или нещо такова.
— Не смятах, че ще отпраши по следите му.
— Е, тя не знае със сигурност дали той е убил пича — обяснява Скръц-Скръц. — Току-що се обади, че го е видяла — влиза с мотора си в Китайския квартал. — И той се втурва нагоре по насипа. Две коли на „Твърдата ръка на закона“ са паркирани горе до шосето и чакат.
Хиро му се лепва. Краката му са в невероятна форма от боя с мечове — успява да настигне Скръц-Скръц тъкмо когато онзи се качва в колата си. Щом шофьорът отключва електрическите ключалки, Хиро се мята на задната седалка, а Скръц-Скръц сяда отпред. Скръц-Скръц се обръща и го поглежда с досада.
— Ще слушкам — обещава Хиро.
— Само едно…
— Знам. Не се ебавай с Гарвана.
— Точно така.
Скръц-Скръц го гледа лошо още миг, после се обръща и махва на шофьора да потегля. Изтръгва нервно триметрова разпечатка от принтера на таблото и почва да я преглежда.
На тази дълга хартиена ивица Хиро мярва многобройни изображения на важния Крип, човекът с козята брадичка, с когото Гарвана редеше нещо преди това. На разпечатката той е означен като „Ти-Боун Мърфи“.
Има и снимка на Гарвана. Снимка в действие, не портретна. Ужасна е. Хваната е през някаква усилваща светлината оптика, която избелва цветовете и прави всичко невероятно зърнесто и нискоконтрастно. Като че образът е минал през обработка, за да стане по-отчетлив — от което снимката е станала още по-зърнеста. Номерът на мотора е само сплескано размазано петно, засенчено от сиянието на задните светлини. Машината е рязко наклонена — колелото на коша се е вдигнало на педя от земята. Но ездачът няма видима шия — главата му, или по-скоро тъмното петно на мястото й, просто се разширява и накрая се слива с раменете. Това определено е Гарвана.
— Как така имаш там снимки на Ти-Боун Мърфи? — пита Хиро.
— Той го преследва — отвръща Скръц-Скръц.
— Кой кого преследва?
— Ами твойта дружка Уай Ти не е Едуард Р. Мъроу9. Но доколкото разбираме от докладите й, двамата са били забелязани на едно и също място и са се опитвали да се избият — обяснява Скръц-Скръц. Говори с бавния, отстранен тон на човек, получаващ пресни сведения на живо по слушалките.
— Преди това врътнаха някаква далавера — казва Хиро.
9
Едуард Р. Мъроу (1808–1965 г.) — виден американски журналист, известен най-вече със смелите си репортажи от мястото на събитието по време на Втората Световна война и атаката си срещу сенатор Джоузеф Макарти през петдесетте. — Бел.прев.