— Езикът на Природата.
— Да, господине. Африканското племе сукума нарича този език кинатуру — езикът на предците на всички магьосници. За тях се смята, че са произлезли от едно и също племе.
— Какво го причинява?
— Ако изключим мистичните обяснения, тогава изглежда, че глосолалията се корени в структури, скрити дълбоко в мозъка, общи за всички хора.
— Как изглежда това? Как се държат тези хора?
— С. У. Шъмуей е наблюдавал възстановяването на Лос Анджелис през 1906 г. и е отбелязал шест основни симптома: пълна загуба на рационален контрол; надмощие на емоциите, водещо до истерия; липса на мисъл и воля; автоматично функциониране на говорните органи; амнезия и откъслечни спорадични физически прояви, като например гърчове и треперене. Еузебий наблюдава подобни явления около 300 година след Христа и твърди, че фалшивите пророци започват с умишлено потискане на съзнателната мисъл и свършват в делириум, който не са способни да контролират.
— Какво е християнското оправдание за това? Има ли нещо в Библията, което го подкрепя?
— Петдесетница.
— Спомена тази дума и преди — какво означава тя?
— Произлиза от гръцката дума pentekostos, означаваща „Петдесети“. Отнася се до петдесетия ден след Разпятието.
— Хуанита току-що ми каза, че християнството било заразено от вирусни влияния, когато било едва на петдесет дни. Сигурно е имала предвид това. А какво е то?
— „И те всички се изпълниха със светия дух, и почнаха да говорят чужди езици според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят неговият език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли Галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Либия, които граничат с Киренея, и посетители от Рим — и юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят по нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?“ Деяния на апостолите, глава 2, стихове 4–12.
— Да пукна, ако знам — отговаря на въпроса Хиро. — Това ми звучи като Вавилон наобратно.
— Точно така, господине. Мнозина християни-петдесятници вярват, че дарбата на езиците им е дадена, за да разпространяват своята религия сред другите народи, без да се налага наистина да учат езиците им. Думата за това е „ксеноглосия“.
— Тъкмо това твърдеше Райф на онзи видеозапис от „Ентърпрайз“. Разправяше, че разбирал какво говорят бангладешците.
— Точно така, господине.
— Това възможно ли е в действителност?
— Твърди се, че през шестнайсети век свети Луис Бертранд е използвал дарбата на езиците, за да убеди между трийсет хиляди и триста хиляди южноамерикански индианци да приемат християнството11 — отговаря Библиотекарят.
— Леле! То се е разпространило сред тия народи по-бързо и от дребната шарка. — А какво са смятали евреите за тази история с Петдесетница? — пита Хиро. — Те все още са управлявали страната, нали?
— Римляните са управлявали страната — поправя го Библиотекарят, — но са съществували ред еврейски религиозни власти. По онова време съществували три групи евреи: фарисеи, садукеи и есеи.
— Фарисеите си ги спомням от „Иисус Христос Суперзвезда“. Те бяха ония с дебелите гласове, дето постоянно тормозеха Христос.
— Тормозели са го — заобяснява Библиотекарят, — защото са били много стриктни в религиозно отношение. Придържали са се строго към буквата на религията. За тях Законът Божи е бил всичко. Съвсем явно Иисус е бил заплаха за тях, защото в крайна сметка е проповядвал изоставянето на Закона.
— Искал е предоговаряне на условията на договора с Господ.
— Това ми звучи като аналогия, а аз не съм много добър в тях. Но дори и да го приемем буквално, то е вярно.
11
Св. Луис Бертранд (1526–1581). Испанец по народност, член на Доминиканския орден. Заминава за мисията си в Америка през 1562 г. Според католическата църква неговата дарба за „езици“ се дължи на чудо. Канонизиран от папа Климент X през 1671 г. — Бел.прев.