— А в Шумер е било по-различно?
— Шумерската цивилизация е била цивилизация на глината. Шумерите са строели от нея сградите си, а също и са писали на нея. Статуите им били от гипс, който се разтваря във вода, поради което стихиите са унищожили сградите и скулптурите им. Но глинените плочки са били или изпечени, или затворени в делви. Така че са оцелели всички данни за шумерите. Египет е оставил наследство от изкуство и архитектура. Шумерското наследство е в мегабайтове.
— Колко мегабайта?
— Колкото се напънат да изкопаят археолозите. Шумерите са писали на всичко. Когато строели сграда, изписвали с клинопис всяка тухла. След като сградата рухнела, тухлите оставали, разпръснати из пустинята. В Корана ангелите, изпратени да разрушат Содом и Гомор, казват: „Пратени сме при порочен народ, за да излеем върху тях дъжд от глинени камъни, белязани от вашия Господ за унищожение на грешниците“. На Лагос това му се стори интересно — такова безразборно разпиляване на информация, записана на вечен носител. Той говореше за цветен прашец, носен от вятъра — предполагам, че това е била някаква аналогия.
— Точно така. Кажи ми… преведен ли е надписът на тази глинена обвивка?
— Да. Това е предупреждение и гласи „Тази обвивка съдържа нам-шуба на Енки“.
— Знам какво е нам-шуб. Какъв е нам-шубът на Енки?
Библиотекарят се втренчва в пространството и театрално прочиства гърло.
— Но това е разказ — удивява се Хиро. — Мислех, че нам-шуб е заклинание.
— Нам-шубът на Енки е едновременно разказ и заклинание — обяснява Библиотекарят. — Самоизпълняваща се фикция. Лагос беше убеден, че в оригиналната си форма, за която този превод само загатва, този нам-шуб всъщност е осъществявал онова, което описва.
— Искаш да кажеш, променял е речта в устата на хората?
— Да — отвръща Библиотекарят.
— Тази история е за Бабел, нали? — казва Хиро. — Всички са говорели на един и същи език, а после Енки е променил речта им, за да не могат вече да се разбират помежду си. Оттук трябва да е произлязло онова в Библията за Вавилонската кула.
— Тази стая съдържа много карти, проследяващи съответната връзка — уведомява го Библиотекарят.
— Преди спомена, че до един момент всички са говорели шумерски. А после вече никой не го говорел. Просто изчезнал, като динозаврите. И не е имало геноцид, който да обясни случилото се — което съвпада с историята за Вавилонската кула и нам-шуба на Енки. Смяташе ли Лагос, че Бабел се е случил в действителност?
— Беше убеден в това. Огромният брой на човешките езици го занимаваше. Според него те бяха просто прекалено много.
— Колко са на брой?
— Десетки хиляди. В много краища на света ще се натъкнете на хора от една и съща етническа група, живущи на няколко километра едни от други в сходни долини, в сходни условия, които говорят езици, нямащи абсолютно нищо общо помежду си! Това изобщо не е някаква чудатост — среща се повсеместно. Мнозина лингвисти са се опитвали да проумеят Бабел — въпросът защо човешкият език клони към фрагментиране, а не към сливане в един общ език.
— Някой засега дал ли е отговор?
— Въпросът е труден и отвлечен — отвръща Библиотекарят. — Лагос има теория.
— Така ли?
— Той вярваше, че Бабел е бил действително историческо събитие. Че се е случил в определено време на определено място и това е съвпаднало с изчезването на шумерския език. Че преди Бабел/Инфокалипсис езиците са клонели към сливане, а след него неизменно притежават вродена тенденция към разделяне и превръщане във взаимно неразбираеми. Че тази тенденция, както той се изразяваше, се е увила като змия около мозъчното стебло на човека.