Трийсет и седма глава
На Юнас му се стори, че металните тръбички на вятърния чан се разлюляха, но пак се унесе в сън. Отвори очи чак когато чу сподавени стенания в стаята си. Вътре имаше човек. Баща му плачеше тихо, приседнал на ръба на леглото.
Юнас се надигна. Сложи ръка върху рамото му, което се тресеше от глухите ридания. Странно. За първи път забелязваше колко тесни и слаби рамене има баща му.
— На… намерили са я — изхлипа той. — Мама е…
— Знам — кимна Юнас. — Сънувах го.
Баща му го изгледа изненадано. Процеждащата се между завесите лунна светлина позволи на Юнас да види сълзите, които се стичаха по бузите му.
— Останахме само двамата, тате.
Баща му отвори уста. Направи няколко опита да каже нещо, но не успя. Протегна ръце към момчето и го притегли към себе си. Стисна го в прегръдките си. Юнас отпусна глава на гърдите му. Горещите сълзи закапаха върху темето на малкия.
— Толкова те обичам, Юнас — прошепна задавено бащата. — Ти си най-скъпото, което имам. Моето момче. Чуваш ли? Ти си моето момче. И винаги ще бъдеш. Ще се справим, нали?
— Разбира се, тате — прошепна в отговор Юнас. — Ще се справим. Заедно.
Трийсет и осма глава
Дойде декември. Полята пред болницата се простираха голи и кафяви под стоманеносивото небе. По шосето се чуваше хрущене от зимни гуми по сухия асфалт. Пешеходците сновяха със забързани крачки по моста с вдигнати яки на палтата и дистанцирани лица. В болницата обаче хората усещаха как предстоящият празник ги сближава. Върху масата в общото помещение самотна свещ ознаменуваше началото на подготовката за Рождество Христово.
Хари спря на вратата. Столе Ауне, седнал в леглото, явно току-що беше пуснал в действие чувството си за хумор, защото Беате Льон, началник на Отдела за експертно-криминална дейност, се заливаше от смях. В скута си държеше бебе с червени бузки. То погледна Хари с кръглите си очи и отвори уста.
— Приятелю! — възкликна Столе, щом видя старши инспектора.
Хари влезе, наведе се да прегърне Беате и подаде ръка на психолога.
— Изглеждаш много по-добре от миналия път — отбеляза Хари.
— Обещават да ме изпишат за Коледа — Ауне обърна ръката на Хари, за да я огледа. — Ама че страшна лапа! Как се случи?
Хари му позволи да види всички поражения.
— Не успяха да спасят средния пръст, защото беше отрязан. Зашиха сухожилията към безименния. Нервните окончания растат с по милиметър всеки месец и се опитват да се съединят. Според лекарите обаче има голяма вероятност остатъкът от пръста да остане парализиран.
— Висока цена си платил.
— Ами! Нищо работа.
Ауне кимна.
— Кога ще огласят подробности по случая? — поинтересува се Беате, докато слагаше бебето в количката.
— Не се знае — отвърна Хари.
Движенията на младата майка изглеждаха много вещи и уверени.
— Защитата в съда ще се опита да го изкара душевноболен — намеси се Ауне, който все още предпочиташе да използва този израз. Струваше му се най-всеобхватен, дори поетичен. — За да се провалят, трябва да намерят по-некадърен психолог и от мен.
— Е, така или иначе ще получи доживотна — отбеляза Беате, наклони глава и приглади одеялото на бебето.
— Жалко, че доживотна присъда не означава затвор до края на живота му14 — изръмжа Ауне и протегна ръка към чашата с вода върху нощното шкафче. — С напредването на възрастта все повече се убеждавам, че злото си е зло, със или без наличие на психична болест. Всички ние сме повече или по-малко предразположени към извършване на престъпления, но генетичната ни натовареност не може да оправдае вината ни. За бога, кой не страда от личностно разстройство? Нали именно действията ни определят степента на заболяването ни. Говорят за равноправие в съда, но това са празни приказки, при условие че ние, хората, не сме еднакви. По време на голямата епидемия от чума изхвърляли през борда моряците, които кашлят, защото справедливостта е нож с тъпо острие и като философия, и като съдник. Можем да говорим единствено за болести с благоприятна и с неблагоприятна прогноза, скъпи приятели.
— В случая присъдата наистина ще бъде доживотна — Хари погледна превързаната рана, където някога беше средният му пръст.
— Нима?
— Болест с неблагоприятна прогноза.
В стаята настъпи тишина.
— Казах ли ви, че ми предложиха да ми направят протеза на пръста? — попита Хари и размаха дясната си ръка. — Но на мен и така ми харесва. Четири пръста. Приличам на герой от комикс.
14
В Норвегия доживотната присъда всъщност представлява лишаване от свобода максимално за 21 години. — Б.пр.