Останаха задълго един до друг в леглото и безмълвно наблюдаваха валящия вън сняг. От време на време Ка съзираше валящия сняг в очите на Ипек.
29
Празнотата у мен
Във Франкфурт
Четири години след появяването на Ка в Карс и четирийсет и два дни подир смъртта му се отбих във франкфуртската му квартирка, в която той бе прекарал последните осем години от живота си. Беше снежно-дъждовен, ветровит февруарски ден. Пристигнах със сутрешния самолет от Истанбул във Франкфурт и градът ми се стори по-неприветлив, отколкото на картичките с негови изгледи, пращани ми шестнайсет години от Ка. Улиците с профучаващите тъмни автомобили изглеждаха, като се изключат ту изникващите, ту чезнещи трамваи и забързаните домакини с чадъри в ръце, съвсем пусти. Беше тъй облачно и мрачно, че по обяд уличните лампи мъждееха с мъртвешка жълта светлина.
Все пак се зарадвах да срещна следи от безсмъртната енергия, поддържаща мегаполисите — павилионите за дьонер-кебап30, за сладолед, пътническите агенции и сексмагазините по улиците край централната гара. Настаних се в хотела, обадих се по телефона на млад турко-немец, почитател на литературата, поканил ме, по мое настояване, да изнеса лекция в Народния дом, и после се срещнах с Таркут Йолчюн в италианското кафене на гарата. Бях научил телефона му от сестрата на Ка. Този шейсетгодишен добронамерен и уморен мъж бе човекът, който познаваше най-добре Ка от годините на неговия франкфуртски период. Беше дал показания пред полицията при разследването на смъртта му, беше уведомил семейството му в Истанбул, с което беше установил връзка, беше помогнал за изпращането на трупа в Истанбул. По онова време смятах, че ръкописът на поетичната му книга (беше ми съобщил, че го е приключил четири години след завръщането си от Карс) е сред вещите му в Германия, така че запитах баща му и сестра му какво е станало с тях. Те тогава помолиха да ида аз в Германия, да прибера вещите му и да опразня квартирата, понеже нямали сили да го сторят сами.
Таркут Йолчюн бил от първите бежанци, пристигнали във Франкфурт в началото на 60-те. Години наред работил като учител и съветник в турските дружества и благотворителни организации. Имал син и дъщеря, тутакси ми показа техни снимки, родени били в Германия, следвали в университета, с което се гордееше, а и франкфуртските турци го тачеха; все пак и върху неговото лице забелязах печата на онази неповторима самота и пораженчество, характерен и за първото поколение живеещи в Германия турци, и за политическите изгнаници.
Таркут Йолчюн най-напред ми показа малката пътна чанта, с която е бил Ка, когато са го застреляли. Полицията му я предала срещу подпис. На мига я отворих и настървено затършувах из нея. Открих пижамите, които преди осемнайсет години Ка бе купил в Нишанташъ, зелен пуловер, прибор за бръснене, четка за зъби, чифт чорапи, чисто бельо и литературните списания, които му пращах от Истанбул, но не и зеления бележник със стихотворенията.
30
Дьонер-кебап — в българския език нормативната форма е дюнер-кебап, в превода на романа е съхранено турското произношение. — Бел. NomaD.