Настъпи мълчание.
— Не е задължително да умираш — обади се Ка. — Затова съм тук.
— Тогава ще ти разкажа нещо друго — каза Тъмносиния.
Убеден, че Ка ще го изслуша внимателно, си запали нова цигара. Дали не бе забелязал работещото като пъргава домакиня записващо устройство върху гърдите на Ка?
— В Мюнхен има кино, дето всяка събота след полунощ прожектират филми на по-ниски цени, отбивах се там — каза Тъмносиния. — Има един италианец, заснел е „Битката за Алжир“, филм за терора на французите в Алжир, та във въпросното кино даваха най-новата му творба „Queimada“. Филмът показва как английските колонизатори управляват и направляват революциите на остров в Атлантическия океан, където хората отглеждат захарна тръстика. Най-напред англичаните изнамират един чернокож водач и подпомагат организирането на въстание срещу французите, после се настаняват на острова и овладяват положението. Чернокожите, чието първо въстание се проваля, вдигат второ, този път срещу англичаните, но те владеят острова. Хващат чернокожия водач на двете въстания и решават призори да го обесят. Тогава Марлон Брандо, който всъщност открива чернокожия и го подбужда да вдигне първото въстание, а после, след като години наред владее положението и най-накрая потушава въстанието срещу англичаните, влиза в палатката, където е задържан чернокожия, прерязва въжетата, с които е овързан и го пуска на свобода.
— Защо?
— Как защо? — изрече леко изнервен Тъмносиния. — За да не го обесят! Той прекрасно съзнава, че обесят ли чернокожия, той ще се превърне в легенда, а името му — в знаме за бунтовниците. Но чернокожият отказва да бъде освободен от Марлон Брандо, и не избягва, защото осъзнава, че онзи тъкмо по тази причина е срязал въжетата.
— Обесват ли го? — попита Ка.
— Да, но във филма не показват самото обесване — поясни Тъмносиния. — Вместо това показват как един от местните намушква с нож и убива предложилия свобода на чернокожия агент, точно както постъпваш ти сега, убива Марлон Брандо, тъкмо когато той възнамерява да избяга от острова.
— Аз не съм агент — рече Ка, предизвикан от неговата необоснована подозрителност.
— Не се хващай за думата „агент“! И аз съм агент на Исляма.
— Не съм ничий агент — отвърна Ка, този път без да се притеснява от неговата подозрителност.
— Тоест, те не са сложили никакво вещество в цигарите „Марлборо“, което да ме отрови или да отслаби волята ми, така ли? Най-хубавото нещо, което американците са дали на света, е червеното „Марлборо“. Бих могъл да го пуша до края на живота си.
— Ако проявиш разум, поне още четирийсет години ще можеш да пушиш „Марлборо“.
— Като казвам „агент“, точно това имах предвид. Работата на агентите е да ограбват човешкия ум.
— Искам само да ти кажа, че ще бъде пълна глупост да те убият тия озверели фашисти с окървавени ръце. Отделно, дето никой няма да носи името ти като знаме. Този овчи народ е обвързан с религията си, но в края на краищата изпълнява повелите на държавата, а не на вярата си. Не ще останат дори гробовете на шейховете революционери, на разбунтувалите се, задето вярата им се изплъзва, на отгледаните в Иран активисти, па ако ще да са прочути колкото Саиди Нурси. В тази държава ще натоварят труповете на лидерите, чиито имена някой ден биха могли да се превърнат в знаме, в един самолет и ще ги изхвърлят в неведомо място нейде насред морето. Всичко това го знаеш. В Батман само за една нощ изчезнаха гробовете на завърналите се от поклонение привърженици на Хизбуллах36. Къде са тези гробове?
— В сърцето на народа.
— Празни приказки. Само двайсет процента от тоя народ дава гласа си за ислямистите. И то за някоя умерена партия.
— Щом е умерена, защо се страхуват и защо прибегнаха до военен преврат, кажи ми, де? Та дотук с твоето неутрално посредничество.
36
Хизбуллах — шиитска проиранска партия в Ливан с мощно военно-терористично крило; в България е по-популярно произношението „Хизбула“ — Бел. NomaD.