Сняг

13 предпазва жената от посегателства, от изнасилване, от унижения, подсигурява й по-спокойно място в обществото. Както отбелязват и бившата изпълнителка на кючек Мелахат Шандра, а и ред други жени, загърнали се впоследствие с чаршафа, на улицата покривалото измъква жената от положението да е само жалък обект, привличащ животинската похот на мъжа, или обект, съперничещ си с други привлекателни жени, и поради това — прибягващ до мазила и гримове. Както пък отбелязва американският професор Марвин Кинг, чернокож, ако прочутата актриса Елизабет Тейлър през последните двайсет години се бе загръщала с чаршаф, нямаше, срамувайки се от дебелината си, да стигне до психиатрични клиники и щеше да бъде щастлива. Извинете, мога ли, учителю, да ви задам един въпрос — защо се смеете, учителю, толкова ли са комични моите думи? (Мълчание.) Казвай бе, атеист безчестен, защо се смееш?“ („Скъпо дете, повярвай — не се смея, а и да се смея, то е от нерви.“) „Не, не е вярно, смееш се абсолютно съзнателно.“ („Скъпо дете, сърцето ми е изпълнено със съчувствие към страдащите за каузата си млади хора в тази държава, към хората като теб, към момичетата с тюрбани.“) „Излишно раболепничиш. Аз изобщо не страдам. Но тъй като се надсмиваш над момичетата, дето сами слагат край на живота си, ред е сега да се поизмъчиш и ти. Смееш се, следователно не се разкайваш. В такъв случай нека незабавно те известя какво ти е положението. Ислямското правосъдие отдавна е издало смъртната ти присъда. Това решение бе взето с пълно единодушие преди пет дни в Токат, пратиха ме да изпълня смъртната ти присъда. Ако не се беше смял, ако се беше покаял, може би щях да ти простя. Дръж тоя лист, чети решението за изпълнение на смъртната ти присъда… (Мълчание.) Чети високо и не реви като жена, давай безчестнико, че не го ли сториш, на секундата ще те гръмна.“ („Аз, атеистът професор Нури Йълмаз… — Скъпо дете, аз не съм атеист.“) „Давай, чети.“ („Ако чета, детето ми, ще ме застреляш ли?“) „Ще те застрелям, ако не четеш. Давай, чети.“ („… като инструмент на тайния план на секуларистката държава Република Турция, целящ да превърне мюсюлманите в роби на Запада, да ги лиши от достойнството и от религията им, се държах жестоко с обвързаните с правата вяра момичета, само защото не си откриват главите и не нарушават словото на Свещения Коран, в резултат на което едно правоверно момиче не издържа на страданията и се самоуби… — Скъпо дете, с ваше позволение тъкмо на това място искам да възразя; уведомете, моля, събранието, което ви е изпратило. Въпросното момиче, както ни информираха от МИТ, се е обесило по любовни причини, а не защото не е била допускана в института, нито пък защото баща й я бил тероризирал, колко жалко, че момичето се е обесило от безнадеждна любовна мъка.“) „В предсмъртното писмо не пише така.“ („Казвам го, детето ми, разчитайки на вашата прошка; свалете, моля ви, пистолета; още преди да се омъжи, бедната девойка, без да му мисли много, отдала девствеността си на един полицай, по-възрастен от нея с двайсет и пет години и когато той й признал, че е женен и че няма никакво намерение да се ожени за нея…“) „Млък, мерзавецо. Такива неща върши щерка ти, курвата.“ („Недей така, детето ми, недей. Убиеш ли ме, ще зачерниш и своето бъдеще.“) „Кажи съжалявам!“ („Съжалявам, детето ми, не стреляй.“) „Отвори си устата да пъхна дулото… Натисни сега пръста ми, дето е върху спусъка. Че си неверник — неверник си, ама поне да умреш с достойнство…“ (Мълчание.) („Погледни до какво състояние ме докара, детето ми — на тая възраст да плача, да умолявам; измъчваш не мен, а себе си. Жалко за младостта ти, ти се превръщаш в убиец.“) „Тогава сам натисни спусъка! Та да видиш и ти що за мъка е самоубийството.“ („Аз, детето ми, съм мюсюлманин и съм против самоубийството!“) „Отвори си устата. (Мълчание.) Не ми реви… Как не ти хрумна по-рано, че един ден ще ти бъде потърсена сметка. Не реви, инак ще те застрелям.“ (Отдалеченият глас на възрастния сервитьор) „Господине, желаете ли да ви донеса чая на масата?“ („Не, не желае. Сега си тръгвам.“) „Не гледай към сервитьора, продължавай да четеш решението за смъртната ти присъда.“ („Извини ме, синко.“) „Казвам — чети.“ („Срамувам се от всичко, което сторих, намирам смъртта си за справедлива и за да ми прости великият Аллах…“) „Чети, чети.“ („Скъпо мое дете, остави стареца малко да си поплаче. Остави ме за последно да помисля за жена си и дъщеря си.“) „Мисли за момичетата, към които се отнесе толкова жестоко. Доведе до нервна криза едно от тях, четири изхвърли от трети курс, друго едно се самоуби, всичките, треперейки от студ пред входа на института вдигнаха температура и се поболяха, животът на всичките се провали.“ („Много съжалявам, скъпо дете. Ама и ти помисли — струва ли си да станеш убиец, застрелвайки човек като мене?“) „Добре. (Мълчание.) Помислих, учителю, и виж какво измислих.“ („Какво?“) „Два дни напусто обикалях мизерния Карс, за да те издиря и да изпълня присъдата. Тъкмо бях си рекъл, че нямам късмет, взел си бях и билет за Токат, когато реших да изпия един последен чай тук и…“ („Детето ми, ако мислиш да ме убиеш и да избягаш с последния автобус от Карс, няма да се получи, пътищата, заради снега, са затворени, шест автобуса изобщо няма да потеглят, да не съжаляваш после.“) „Тъкмо си мислех да се връщам обратно и Аллах те изпрати в сладкарница «Йени хаят». А щом като Аллах не ти прощава, аз ли да го сторя? Казвай си последната дума и последната молитва.“ („Седни си на стола, синко, тази държава всичките ще ви излови и ще ви избеси.“) „Казвай си молитвата.“ („Успокой се, детето ми, спри се, седни и размисли още веднъж. Не стреляй, стой… (Звук от пистолетен изстрел, шум от катурване на стол.) Не го прави, детето ми!“) (Звук от нови два изстрела. Мълчание. Стенание. Звук от телевизора. Звук от още един изстрел. Мълчание.)