Ситуацията не се понрави дори на републиканците от предните редове. Смутени бяха и те — защо, видите ли, вместо очилато, светлолико, твърдо решено да учи селско девойче, изпод чаршафа изниква игривата гьобекчийка Фунда Есер. Дали поуката не е, че единствено пропадналите, безсрамни, жени се отказват от чаршафа? Ако е тъй, значи става дума за послание на ислямистите. Чу се как заместник-валията изкрещя от предните редове: „Това е невярно, не, това не е вярно.“ Към него, най-вероятно от подлизурство, се присъединиха и други, но не убедиха Фунда Есер. Младежите от кораническия лицей на няколко пъти издюдюкаха заплашително, докато преценяващо и напрегнато наблюдаваха как просветената републиканска девойка от челните редици отстоява своята независимост, ала никой не се стресна. Гълчавата на никому неизвестната групичка от младежи, възнамеряваща да предизвика някакъв инцидент в залата изобщо не притесни седящите отпред — заместник-валията, работливия, храбър заместник-директор по Сигурността Касъм бей, изтръгнап навремето из корен ПКК, останалите висши чиновници, областния управител на кадастралната служба, директора по културата, чиято цел бе да събере и изпрати в Анкара касети с кюрдска музика (присъстваха жена му, двете му дъщери, четиримата му синове с вратовръзки и тримата му племенници), няколкото цивилно облечени офицери и техните съпруги. Говореше се, че те изпитвали абсолютно доверие в пръснатите из залата цивилни полицаи, в униформените по краищата на залата и във войниците зад кулисите. По-съществена обаче била гордостта, която изпитвали, че цяла Турция, че Анкара ги гледа — нали вечерта се излъчвала на живо, — въпреки че събитието било от регионален характер. Както всички зрители, и облечените във власт първенци наблюдаваха случващото се на сцената, без нито за миг да забравят, че то се излъчва по телевизията, което им даваше достатъчно основание изпълняваните на сцената баналности, политическите задявки и пошлотии да им се струват къде по-изтънчени и омагьосващи. От време на време някои се извръщаха към телевизионната камера, та да проверят дали още работи, други, от най-крайните редове, седяха като истукани, обзети от ужаса, че ги гледат, по същата тази причина някои пък помахваха с ръка. Макар представлението да се излъчваше по местната кабеларка, болшинството от хората бяха предпочели да дойдат в театъра, за да проследят как действа телевизионният екип, вместо да зяпат случващото се на сцената от екраните на своите телевизори.
Само преди миг Фунда Есер бе свлякла чаршафа си, бе го натъпкала в бакърен леген като купчина пране, бе го поляла внимателно с бензин, сякаш това бе перилен препарат, и бе започнала да го търка. По някаква случайност бензинът бе излят от бутилка на перилния препарат „Акиф“, най-използваният тогава от карските домакини, което по странен начин поуспокои не само зрителите в залата, но и цял Карс — всички решиха, че свободолюбивото момиче се е отказало от първоначалното си намерение и старателно ще изпере чаршафа си.
От задните редове някой се провикна: „Пери, момиче, търкай яко!“ Екнаха смехове, чиновниците от предните редове се нацупиха, ала тъй възприемаше случващото се цялата публика. Друг пък подвикна: „А де му е «Омо»-то27 на туй?“
Бяха все младежи от кораническия лицей; пораздвижиха до смях залата и затова никой не им се разсърди. На мнозина, включително и на държавните чиновници от предните редове, им се щеше тази демодирана, якобинска и подстрекателско-политическа пиеса да приключи, преди да се е принизила до безвкусицата. Доста от хората, с които разговарях подир години, споделяха с мен, че наистина са изпитвали подобно усещане: мнозинството карсци в залата, от чиновниците до бедните кюрдски ученици, копнееха да изживеят нещо различно, нещо, което се случва само в театъра, да се позабавляват. Част от разлютените ученици от кораническия лицей вероятно желаеха да провалят приятната атмосфера на вечерта, ала до този момент никой не се притесняваше от тях.
Както става в рекламите, които виждаме често, Фунда Есер проточи прането като истинска домакиня, превърнала задължението в забавление. В нужния момент тя измъкна мокрия черен чаршаф от легена и изигравайки простиране, го разпъна като знаме. Под смаяните погледи на зрителите, започнали да проумяват какво ще последва, тя извади от джоба си запалка и подпали единия край на чаршафа. Настъпи мъртвешка тишина. Чу се диханието на пламъка, светкавично обгърнал чаршафа. Залата се озари от невероятна, страховита светлина.
27
Игра на думи: докато „Омо“ е марка прах за пране, „ом“ означава удебелено, закръглено кокалче, главичка. — Б.пр.