Качвайки наново изкатерените вчера с Мухтар стъпала, Ка инстинктивно се постара да се държи като действащите тук особи и да възприеме тяхното спокойствие. През отворените врати долови ускореното потракване на пишещите машини, говоренето на висок глас по радиотелефоните, подвикванията към момчето, разнасящо чай. На пейките край вратите видя заключените с белезници един за друг раздърпани, с насинени лица младежи, очакващи реда си за разпит — постара се да не среща очите им.
Въведоха го в помещение, подобно на онова, в което седяха вчера с Мухтар, казаха му, че може би тоя път ще успее да идентифицира сред задържаните ученици ислямисти убиеца на директора на Педагогическия институт, въпреки многократното му изявление, че не е видял лицето му и не е успял да го разпознае сред снимките. Дойде му наум, че след „революцията“ полицията вероятно е под разпореждането на МИТ и че между двамата служители ще да е възникнал някакъв спор.
Кръглолик агент от разузнаването запита Ка къде е бил вчера към шестнайсет часа.
В миг лицето на Ка стана пепеляво.
— Казаха ми, че ще бъде добре, ако посетя шейх Саадеттин ефенди — започна Ка, но кръглоликият го прекъсна:
— Не, преди това.
Мълчанието на Ка подсети агента за неговата среща с Тъмносиния. Всъщност той знаеше всичко, само се преструваше на измъчен, та да сконфузи Ка. Ка пък се постара да приеме това като израз на добронамереност. Да беше редови полицейски комисар, щеше да подчертае как Ка е премълчал за тази си среща, щеше да му го изтъкне открито, перчейки се, че полицията знае всичко.
Кръглоликият агент от разузнаването с извинителен тон разясни на Ка какъв необуздан терорист е Тъмносиния, какъв заговорник и заклет враг на републиката е тоя храненик на Иран. Беше абсолютно категоричен, че е убил телевизионен водещ, тъй че имаше заповед да го арестува. Тъмносиния обикалял цяла Турция и подбуждал фундаменталистите.
— Кой ви уреди срещата с него?
— Ученик от кораническия лицей. Не му зная името — отвърна Ка.
— А сега се постарайте да го разпознаете — рече кръглоликият агент. — Вглеждайте се внимателно, ще гледате през прозорчетата за наблюдение по вратите на килиите. Не се бойте, никой няма да ви познае.
Поведоха Ка по широко стълбище надолу. Преди повече от сто години тази изящна дълга сграда е била болница към арменски вакъф28 и това помещение било разделено на склад за дърва и на стая за прислугата. По-късно, през 40-те, държавата превърнала сградата в лицей, съборила стените в сутерена и го превърнала в столова. Немалко карски младежи, които през следващите години щяха да станат марксисти, врагове на Запада, именно тук бяха глътнали първите в живота си хапчета рибено масло (само от миризмата му им се повдигало) с айран от сухо мляко, всичкото това изпратено им от УНИЦЕФ. Сега част от същия сутерен представляваше коридор, към който се отваряха вратите на четири малки килии.
Един досетлив полицай предвидливо бе наложил върху главата на Ка офицерска фуражка. Агентът с орловия нос от МИТ, който бе взел Ка от хотела, с тон на познавач изрече: „Плашат се от офицерската фуражка.“
Щом приближиха първата врата вдясно, полицаят с рязко движение отвори прозорчето върху желязната врата на килията и с все сила извика: „Я внимавай, командирът!“ Ка надникна през голямото колкото човешка длан прозорче.
В килия с размерите на широка постеля зърна петима души. Може да бяха и повече — сливаха се в една обща маса. Бяха се притиснали до отсрещната мръсна стена и понеже не бяха ходили войници, заетата от тях основна войнишка стойка бе съвсем неумела, бяха притворили очи, сякаш предварително ги бяха обучили на ужаса. (На Ка му се стори, че през полупритворените си клепачи някои го оглеждат.) Макар от „революцията“ да бяха минали едва единайсет часа, те бяха вече подстригани нула номер, а лицата и очите им бяха подути от бой. В килията беше по-светло, отколкото в коридора, но според Ка момчетата си приличаха до едно. Душата му се изпълни с болка, страх и срам. Зарадва се, че не зърна сред тях Неджип.
Когато агентът с орловия нос от МИТ се убеди, че и на второто, и на третото прозорче Ка не успява да разпознае никого, каза: