Сунай притежаваше достатъчно опит да се измъкне без сътресения от неприятното поражение, обаче последвалият развой на събитията направо го срази: в рамките само на един месец толкова пъти се бе появявал по телевизията, за да се обвърже още по-сигурно с ролята на Ататюрк, че вече всички вземаха прекомерно познатия му глас за гласа на Ататюрк и тъкмо по тази причина не му предлагаха да участва в никакви дублажи. Телевизионните рекламни агенти, надпреварвали се доскоро да го търсят за ролите на благоразумния татко, който избира най-качествените и най-сигурни продукти, сега му обърнаха гръб, защото им се струваше нелепо да показват как един неосъществен Ататюрк с кутия боя в ръка баданосва стени или пък колко е доволен от своята банка. Дълбоко вярващият на вестниците народ, и това бе най-лошото, прие за чиста монета, че той е враг както на Ататюрк, така и на религията: някои бяха повярвали дори на това, че докато жена му се целува с чужди мъже, той не обелва и дума. Най-малкото, настроенията говореха, че дим без огън няма. Поради всички тия главоломно развиващи се събития намаля и посещаемостта на неговите представления. Хора го спираха на улицата с думите „Срам и позор!“. Ученик от коранически лицей, повярвал, че Сунай действително се е изказвал против Пророка и преизпълнен с желание да попадне във вестниците, се вмъкна една вечер на негово представление, размаха нож и плю в лицата на неколцина зрители. Всичко това се случи в рамките на пет дни. И съпружеската двойка изчезна от хоризонта.
За последвалия период клюките са различни: били заминали за Берлин и под прикритието, че се занимават с театрално изкуство в Брехтовия „Берлинер ансамбъл“, се подготвяли за терористи; били приети във френската психиатрична клиника „La Paix“ в Шишли с отпусната от френското Министерство на културата субсидия. А те просто се бяха приютили на черноморския бряг в дома на майката на Фунда Есер, художничка. Година по-късно си намериха работа като „аниматори“ във второразреден хотел. Сутрин играеха волейбол с германски бакали и холандски туристи, подиробед, пременени като Карагьоз и Хадживат29, развличаха децата на лош немски език, вечер се изявяваха като падишах и харемска гьобекчийка на сцената. Оттук тръгна кариерата на Фунда Есер като изпълнителка на гьобеци, кариера, в която тя през следващите десет години щеше да се доусъвършенства в малките градчета. Сунай успял да издържи на тия шутовщини точно три месеца — веднъж, пред ужасените погледи на група туристи, той пребил швейцарски бръснар, комуто скимнало и извън сцената да продължи с харемските, фесовски турски шегички и призори, на плажа, подхванал флирт с Фунда Есер. Известно е, че подир този инцидент те си намерили работа като водещи, като танцьори и „актьори“ по сватби и вечерни забави в Анталия и околността. В ролята си на водещ Сунай представяше долнопробни певци, фанатично имитиращи истанбулските изпълнители, гълтачи на огън и треторазредни комедианти, Фунда Есер хвърляше гьобеци, той държеше речи за брачната институция, Републиката и Ататюрк, а после, за около десетина минути, изиграваха стегнато някоя сцена, като убийството на краля от „Макбет“, след което идваха аплодисментите. В ония вечери поникнали кълновете на бъдещата театрална трупа, която по-късно щеше да тръгне по турнета из Анадол.
Премериха кръвното на Сунай, той даде някакви разпореждания по радиотелефона, връчен му от охранителите, изчете поднесения му лист хартия и смръщи лице от отвращение.
— Всеки доносничи срещу всекиго — каза.
После добави, че докато изнасял години наред представления из затънтените анадолски градчета е виждал как мъжете в тая страна се вцепеняват от тъга.
— Седят в кафенетата ден подир ден, без нищо да вършат — заразказва той. — Стотици във всеки град, стотици хиляди, милиони безработни, неуспели, обезверени, апатични, нещастни мъже в Турция. Тези мои братя са изпаднали в такова състояние, че не могат да си подредят живота, нямат воля да закопчеят мазните си, лекьосани сака, нямат енергия да размърдат ръцете си, не могат да се съсредоточат, за да изслушат докрай една история, не могат дори да се засмеят на някоя шега.
Мнозина от тях, според Сунай, заспивали трудно, защото се чувствали нещастни, изпитвали удоволствие да казват, че цигарите убиват, оставяли недовършено започнатото изречение, проумявайки безсмислието да го изрекат изцяло, гледали телевизионните програми не защото им харесвали и ги забавлявали, а защото не понасяли тъгата на околните, всъщност искали единствено да умрат, ала не смятали, че са достойни сами да посегнат на живота си, гласували като мазохисти по време на избори за най-презряната партия, за най-скандалните кандидати, предпочитали поддръжниците на военния преврат, които непрестанно говорят за наказание, пред политиците, които непрестанно обещават надежда. А влязлата в стаята Фунда Есер пък каза, че нещастни всъщност са техните жени — отглеждали децата, които мъжете им правели без мяра, припечелвали по четири-пет куруша като прислужнички, тютюноработнички, килимарки или медицински сестри, а мъжете им и представа си нямали къде работят. Ако ги нямало тези жени, тези плачещи и навикващи дечурлигата си жени, вкопчили се в живота, милионите неразличаващи се един от друг анадолски мъже с кирливи ризи, небръснати, безрадостни, безработни, безборбени, щели да изчезнат като просяците, мрящи от студ по стъгдите, като пияниците, пропадащи на връщане от кръчмата в първата отворена канализационна шахта, като изгубилите се сенилни старци, тръгнали по пижама и пантофи да купят хляб от бакалина. Пък и на туй отгоре, както го „виждаме и в злощастния Карс“, те представляват болшинството от мъжете и тяхното най-любимо нещо е да потискат с обич любимите си жени, защото им се чувстват длъжници за целия свой живот и ги е срам.