Выбрать главу

— Изглеждат… обикновени.

Засмях се.

— Защото са такива. Ти какво мислеше, че порнозвезди идват тук да правят шоу?

— Ами не — сигурно се беше изчервил в тъмното.

— Всеки има право да прави това, което смята за секси. А и като видиш само колко са възбудени… — погледът ми се плъзна към двойката на стената. Те се гледаха в очите толкова страстно, толкова жадно, че човек буквално виждаше как това ги възбужда. Потръпнах. — Да, много е секси, дори за аматьори. Това е истинско. И затова е и толкова въздействащо.

Той не отговори, но се огледа, сякаш за да прецени наново обстановката. Междувременно заразглеждах профила му. Не беше много висок, но имаше хубаво тяло и стилно постригана, руса коса. Той се обърна към мен, усещайки погледа ми.

— Знаеш ли — казах, — ако искаш да вдигнем летвата… ами ние сме доста привлекателни.

Отначало не отговори.

— Да, предполагам, че… О! — Кафявите му очи се разшириха.

Погледнах отново двойката на стената.

— Така и така сме тук. Да предложим на хората истинско зрелище.

Очите му се разшириха още повече, сякаш щяха да изскочат.

— Аз… не мога. Тоест… Господи! Не и пред всички тези хора. Ами ако някой мой познат е тук?

— Съмнявам се. Освен това какво ще направи? За да каже на някого, трябва да признае, че е бил на такова място — хванах го за ръката. — Хайде. Знам, че идеята ти харесва.

— Да — призна той, — но никога не съм… няма да мога да…

Помъкнах го към една от сцените.

— Все някога трябва да започнеш. Лесно е.

Джуд изглеждаше ужасен, но ми позволи да го завлача до сцената.

— Държиш се сякаш си го правила и преди. Мислех, че е ново за теб.

— Така е.

— Сигурна ли си? Може би само се правиш на невинна, съблазняваш случайни мъже и правиш луд секс с тях.

Засмях се.

— Това е абсурдно.

Още щом минахме под въжетата, около сцената се събра цяла тълпа. Едва ли това имаше нещо общо с нас (все още), просто бяхме нова двойка. Ах, разнообразието! Солта на живота.

Джуд все още изглеждаше ужасен, но нямах повече търпение да го чакам да се колебае. Актрисата в мен се беше събудила. Всички онези хора чакаха и гледаха и аз трябваше да действам.

Част от декора на сцената беше шезлонг с бяла кадифена покривка, която проблясваше в синьо на светлината. На бялото не си личат някои петна, както върху други цветове.

— Хайде — казах и бутнах Джуд върху шезлонга. — Легни.

Той легна, но все още гледаше паникьосано.

— Клара…

— Вече си тук — казах рязко. — Какво ще направиш? Ще избягаш пред толкова хора? Нямаше вид на страхливец, когато се запознахме.

Вече бях друга, държах се заповедно и всявах страх. Той поклати глава.

Качих се на шезлонга при него и обгърнах бедрата му с крака. Изведнъж от липсата на енергия направо изпитвах болка и вече не исках нежност. Наведох се и го целунах страстно, зъбите ми одраскаха устните му, докато пъхах език в устата му. Той извика изненадано, но целувката заглуши звука. Междувременно ръцете ми припряно разкопчаха копчетата на ризата му. Дори май скъсах едното.

Джуд лежеше отпуснато, все още в шок. За мен нямаше значение, стига да не се съпротивляваше. А и доколкото усещах между бедрата си, не цялото му тяло беше отпуснато.

Прокарах пръсти надолу по гърдите му и забих нокти в плътта му. Част от мен се зачуди как ще обясни драскотините на жена си. На другата част обаче изобщо не й пукаше. Бях „облякла“ Клара с черно потниче и сива пола — обикновено, но секси. Издърпах потничето през главата си и разпилях коса като златен воал. Зачудих се дали да сваля черния дантелен сутиен, но реших да го оставя.

Устата ми напусна устните му, плъзна се по врата и гърдите му и спря на едно от зърната му. Продължих надолу, към ръба на бежовия панталон и разкопчах колана и панталона му с едно бързо движение. Дръпнах панталона и бельото му до коленете, колкото да открия възбудения му член. Поех го в уста и позволих дългият му ствол да се плъзне почти до гърлото ми. Той изпъшка и звукът като ехо беше повторен от ценителите, които ни гледаха.

Почувствах първите капки живителна сила. Тя проблесна като звездна светлина и премина у мен. Тогава долових мислите и емоциите му, както и силата на характера му. Когато погълнах достатъчно енергия, за да оценя качеството й, едва не се разсмях. Не за пръв път правеше нещо такова с непозната жена. Досега му се беше случвало два пъти. Все още се срамуваше, но невинността му беше донякъде преструвка, примамка за доминиращи жени като мен. Хю беше прав — невинаги успявах да разчета дадена душа. Джуд обаче още не беше преглътнал изневярата, така че у него имаше достатъчно доброта и живителна сила и щеше да запълни празнината, причинена от съня ми.