Започнах да движа устата си по-настойчиво, засмуквах и го дразнех. Той стенеше, докато устните ми се плъзгаха нагоре-надолу. Когато изви гръб, аз спрях. Изправих се, дръпнах полата си и я оставих да се свлече на купчина на пода. Джуд ме гледаше умоляващо, все още пасивен, но определено жадуващ за още.
До шезлонга имаше богато украсен дървен стол. Отидох до него и коленичих върху тапицираната седалка, притискайки гърди към резбованата облегалка. Погледнах през рамо назад към Джуд.
— Време е за шоу — казах.
Очаквах да се поколебае или да ми откаже, но очевидно беше превъзмогнал първоначалната си сдържаност. Добре. Не исках да се чувствам сякаш го изнасилвам или нещо такова. Той стана от шезлонга и дойде до мен. Аз само бях смъкнала панталона до коленете му и сега той довърши започнатото и го изрита на земята. Застана зад мен, прокара ръце по дължината на бедрата ми, плъзгайки пръсти по ръбовете на черните бикини, с които все още бях.
Надигнах се и притиснах дупето си към него. Той въздъхна.
— Толкова си секси.
— Знам — отвърнах нетърпеливо.
Той смъкна бикините ми до коленете. Отърках се в него и усетих как проникна в мен силно и дълбоко. Постави ръце на ханша ми и започна да влиза и излиза, блъскайки ме силно в твърдата облегалка на стола при всяко проникване. Изстенах силно, но не мога да кажа заради него или заради зрителите ни.
Като стана дума за зрителите, сега вече можех да ги виждам, лицата и очите им бяха насочени към мен. С годините се бях отърсила от всякакви задръжки и Бог знае, това не беше първият път, когато правех секс пред публика. Понякога предпочитах усамотението, но тази вечер исках да съм център на внимание. Може би това се дължеше на копнежа ми за повече енергия. В момента бях готова на всичко, за да я получа. Не ме интересуваше защо, възбуждах се все повече и повече от погледите на различните мъже в публиката, докато Джуд не спираше да ме чука.
Както бях забелязала по-рано, погледът беше мощно оръжие. Той те откъсваше от повърхностното проучване и те притегляше в нещо по-дълбоко и интимно. Към мъжете, които ме наблюдаваха, отправих сладострастен и похотлив поглед — поглед на жена, която я чукат до смърт и която единствено иска да го направи и с тях след това. Изпълни ме трепет при мисълта за мъжете, които се възбуждаха и които изпитваха болезнено желание — болезнено желание да бъдат с мен.
Срещах погледите на обожателите си и почти забравих, че Джуд е зад мен. Можеше да е, който и да е от тези мъже и израженията им говореха, че с удоволствие биха си разменили местата с него. Местех очи от лице на лице, представях си какво ще е усещането да съм с всеки един, как всеки щеше да се чука различно. Това беше толкова възбуждащо, че скоро започнах да си представям, че съм с двама едновременно. Един отзад, един отпред…
Едната ръка на Джуд сграбчи косата ми и дръпна главата ми назад, а другата остана на ханша ми. Това грубо действие прекъсна фантазиите ми, но бях толкова възбудена, че с удоволствие приех тази проява на агресия. Вкарваше го все по-силно и ме блъскаше в стола; надявах се да не паднем. Сладката му живителна енергия продължаваше да се излива в мен и долових мислите му: „Толкова е хубаво, толкова е хубаво, толкова е хубаво“.
Наистина беше хубаво. Воайорите около нас и фактът, че ме чукаше, застанала на колене, ме възбуждаше неимоверно. Целият акт беше мръсен и вълнуващ, и замайващ.
— Толкова е хубаво, толкова е хубаво! — извиках, повтаряйки като ехо мислите му. — Не спирай, не спирай, не… О!
Каква ирония.
Трикът, който бях използвала при Брайс или Брус, или както и да се казваше, отново беше проработил. Само че този път не исках да свършва. Може би такъв беше стилът на Джуд — кратък и сладък секс — и може би не аз бях виновна. Всъщност, причината нямаше значение — той беше свършил, а аз не. По дяволите.
Все пак бях попълнила енергийните си запаси, прилив на живот и възхита избухнаха в мен, когато той получи оргазъм. Дори и в екстаза си обаче, в последната минута, той изпита угризение на съвестта, съжаление, че все още иска да изневерява на жена си. Тази вина беше бонус за мен. Грехът беше нещо субективно и често нивата му се определяха от самия човек, който го извършваше. Аз го бях накарала да извърши грях (нещо, което Адът одобряваше и за което ми даваше бонус точки) и бях разбила моралните му ценности, така че получих повече енергия, отколкото ако беше напълно покварен. Почувствах как живителната му сила подхрани безсмъртността ми и уменията ми да се трансформирам.