Той се измъкна от мен. Слезнах от стола и го хванах за ръката, когато залитна. Няколко души подсвирнаха и изръкопляскаха.
Джуд изглеждаше учуден и изтощен. Подадох му панталона.
— Леле! — задъха се той. — Това беше… Леле!
— Да — отвърнах му с усмивка. — Знам.
Глава 6
Не бях осъзнала колко е късно, докато не пристигнах у Сет и се оказа, че е към два часа. Този път за разнообразие не пишеше и го заварих излегнат на дивана да прехвърля каналите на телевизора.
— Здрасти — казах и пуснах палтото и чантата си до вратата. Той откъсна поглед от екрана. Светлината на телевизора хвърляше призрачни сенки върху лицето му в тъмнината. — Извинявай, че закъснях. Изскочи нещо.
— Да — каза той безизразно. — Виждам.
Незабавно осъзнах какво имаше предвид. Това беше знак, че ме познава добре и че знае какво означават едва доловимите сигнали на сукуба. Бях обвита в живителната енергия на Джуд. Безсмъртните го виждаха като сияние. Смъртните не го виждаха, но за тях ставах безумно съблазнителна и привлекателна. Обикновено те го приписваха на красотата ми. Сет обаче знаеше истината. Когато доловеше нещо подобно, беше наясно какво бях правила.
Не обичах да ме вижда такава, но беше неизбежно.
— Съжалявам. Знаеш каква съм.
— Да — потвърди той. Прозвуча уморено — умствено, не физически уморено. Изправи се. — Трябваше ли обаче да го правиш тази вечер? Да не се опитваш да ме накажеш, задето ти вързах тенекия?
Седнах на фотьойла срещу него. Енергията на Джуд гореше в мен и ме караше да се чувствам жива. Не исках да се карам със Сет и да развалям настроението си, най-вече, след като през по-голямата част от вечерта бях нацупена.
— Направих го, за да живея. Не се опитвам да те наказвам.
Той въздъхна и впери поглед в един тъмен ъгъл.
— Понякога е толкова трудно.
Преместих се на дивана и се сгуших до него.
— Знам.
Той обви с ръка раменете ми и ме погледна едновременно и нежно, и ядосано. Облегнах се на него и той прокара устни по врата ми. Невинното докосване накара кръвта ми да закипи.
— Господи, красива си. Иска ми се да не се дължеше на друг мъж.
— Да — отвърнах. — И на мен.
— Извинявай, че избухнах така.
— Наричаш това избухване? Това не беше нищо.
— И съжалявам, че те зарязах. Не постъпих правилно.
Сет се беше придвижил нагоре по врата ми и сега захапа ухото ми. Затворих очи и отпуснах назад глава.
— Няма проблем — уверих го. — Наистина.
— Ужасно бързо прощаваш.
— Какво да ти кажа? Коледа е любов и доброта, нали?
Той се засмя и прокара пръсти през косата ми.
— За някой толкова лош като теб, ти си изключително добра.
— Е — казах и се притиснах към него, — не съм чак толкова добра. В момента си мисля много лоши работи.
— Да. Аз също. Ако ни съдеха по мислите ни, щях да съм се запътил право към Ада.
— Не е вярно. Хю твърди, че душата ти е като супернова. Отиваш право към райските двери.
Жарка любов и желание ни обгърнаха и изместиха студеното напрежение. Докато се гушкахме и си говорехме на неангажиращи теми, не можех да спра да си мисля мрачно колко често се повтаряше този сценарий. Кавга. Цупене. Извинение. Гушкане. Каквито и представи да съм имала за стабилните връзки през цяло едно хилядолетие, това определено не се вписваше никъде.
След известно време преминахме от гушкане към по-подходящи за възрастни занимания. Или поне аз. Понякога и Сет задоволяваше страстта си, но винаги се чувстваше неловко. Самата аз обожавах да го гледам как свършва. Винаги изпитваше такова блаженство, че да го видя да губи самоконтрол по време на оргазъм, ми действаше по-силно от моята собствена кулминация.
Той очевидно изпитваше същото към мен и тази вечер му стигаше да гледа как се докосвам. Тъй като не успях да свърша с Джуд, бях повече от доволна да поема нещата в свои ръце. Когато приключих, отпусната и доволна, той легна на дивана до мен и преплете пръсти с моите.