— Това никога няма да ми омръзне — въздъхна той.
— Трябва и ти да свършиш.
— Така ми е добре.
— Сигурен ли си?
Той се усмихна.
— Самоконтрол, Тетида. Самоконтрол. Освен това имам добро въображение. Понякога ми е достатъчно да си представям, че аз правя тези неща с теб.
Потръпнах. Изведнъж си представих Сет, усетих тялото му в мен, докато свършвам, как мускулите ми се свиват около него, как викам името му и забивам нокти в гърба му.
— Исусе — казах нежно и затворих очи.
— Да.
Изведнъж осъзнахме, че е ужасно късно и започнахме да се приготвяме за лягане. Когато си измих зъбите и излязох от банята, го видях да ме чака в спалнята с малка кутийка в ръка. Подаде ми кутийката.
— Нали ти казах, че съм ти приготвил подарък за Коледа?
Започнах да въртя кутийката в ръце, прокарвайки пръсти по ръбовете й. Беше обвита със златиста хартия и имаше червена панделка. Като гледах нескопосано завитата опаковка и неизравнените краища на панделката, бях готова да се обзаложа, че сам е опаковал подаръка. Усмихнах се леко.
— Още е много рано. Подаръци преди Коледа? Това не е редно. Не съм чак толкова лоша.
Той седна на леглото и се облегна на таблата, очевидно крайно доволен от себе си.
— Но аз съм. Май душата ми вече не е съвсем чиста. Отвори го.
Аз също седнах и колебливо разкъсах хартията. Бях абсолютно сигурна, че вътре има бижу. Въпросът обаче беше: какво бижу? Понякога и Сет имаше романтични изблици, но не беше толкова луд, че да ми предложи брак. Поне аз така си мислех.
Надявах се да е лента за китка за игра на тенис, но намерих пръстен. Той обаче не беше годежен, не и според днешните разбирания. Беше една от съвременните интерпретации на византийските пръстени. Само че този не беше като пръстените на Ерик, а малко по-различен. На първо място беше платинен, блестеше меко и сребристо на слабата светлина. На гладкия диск отгоре имаше гравиран делфин, украсен с няколко малки инкрустирани сапфира.
Втренчих се в него, не знаейки какво да кажа.
— Харесва ли ти? — попита Сет и в гласа му се прокрадна нервна нотка.
— Аз… да. Да, харесва ми. Много. — Думите ми прозвучаха неубедително.
— Изглеждаше много тъжна, че си изгубила онзи пръстен. Помислих си, че този може да е подходящ заместител.
Звучеше много въодушевено и развълнувано и не посмях да му кажа, че не само не съм изгубила пръстена, а и че съм го скрила в гардероба да не го виждам повече. Вярно, този беше различен, но приликата беше прекалено голяма и изкара на повърхността всички тъмни емоции, които се бях опитала да заровя, всички спомени от един слънчев ден преди много време — тогава съпругът ми (онзи, когото накрая предадох) плъзна пръстена на пръста ми по време на нашата сватба.
— Красив е — казах след дълго мълчание. Трябваше да му благодаря, все пак беше мил жест. Сет не знаеше какво се беше случило, както и не подозираше за болката, която беше свързана с пръстена. — Защо делфин?
— Ами… защото е симпатично и модерно, но и… гръцките букви не значат почти нищо за мен. Някъде обаче четох, че делфините са били важни символи в старите религии на Кипър, така че…
Това предизвика истинска усмивка на лицето ми.
— Да. Така е. Те са посланици на морските богове. Носят късмет и прочее. — Сетих се за нещо. — Видяхме подобни пръстени при Ерик преди ден-два, но този е различен. Къде го намери? Да не би да е имал и други? Или го купи от друго място?
Очите му се присвиха развеселено.
— От теб усвоих умението да убеждавам. Свързах се с майстора и поръчах пръстена.
Мили боже! Сет беше поръчал пръстен (платинен пръстен) точно преди Коледа. И го беше получил за няколко дни. Цената сигурно беше стигнала до небето. Присвиването в стомаха ми стана все по-осезаемо. Той забеляза мълчанието ми и усмивката му помръкна.
— Сигурна ли си, че ти харесва?
— Да, да… Разбира се. Аз само… Съжалявам, не знам какво да кажа. Страхотен е. — Плъзнах го на десния си безименен пръст. Беше ми по мярка. Колебливо срещнах погледа му. — Пръстенът е… хм, приятелски жест, нали?
— Да, не се тревожи. Когато ти предложа брак, ще разбереш. Най-малкото ще имам проблеми с дишането. — Лукава усмивка (изненадващо сексапилна) се появи на устните му. — И пръстенът ще е с рубин.
— С рубин? Не с диамант? Да не е малко скъпичко за писателската ти заплата?