— Защо е облечен толкова странно? — попита момичето. — Все едно е с рокля.
— Не е странно — отвърна Данте. — Дрехите му са пищни. Не забравяй, че таро е древна система. Това облекло е било висша мода по онова време. Това е мъж, облечен с дизайнерски дрехи.
Улових погледа на Данте и завъртях очи. Той запази изражението си на покерджия и обърна следващата карта.
— Нещата изглеждат добре — заяви той. — Кулата.
В общи линии Кулата беше най-лошата карта в колодата.
— Това означава, че ще имате обещаващо бъдеще.
— Защо гори? И защо от прозорците падат хора?
— Всичко е символично — отвърна припряно Данте. — Нещата могат да изглеждат добре, когато се запознаете. Тази карта обаче сочи, че трябва да внимаваш и да разчиташ знаците около теб.
— Леле! — рече момичето. — Дано успея.
Данте събра картите и ги подреди внимателно.
— Ще ти помогна, ако искаш. Мога да ти дам с отстъпка книги с тълкувания. Така ще имаш насоки. Ще си подготвена, когато го срещнеш.
Искрено се съмнявах, че изобщо някога ще срещне този мистериозен мъж.
— Колко ще струва? — попита момичето нерешително.
— Хм, да видим. — Данте се замисли. — По принцип са по 50 долара. Обикновено давам пет долара отстъпка за целия комплект, но… добре. Искам при теб да се получи. Аз самият съм голям романтик. Няма да спечеля нищо, но ще ти дам пакет от шест тълкувания по четирийсет долара всяко. Можеш да платиш сега и да дойдеш за тях, когато решиш.
Момичето се замисли; искаше ми се да й изкрещя, че това са пълни глупости. Съветът на Данте обаче ми беше необходим и не исках да предизвиквам лошото у него. Не че в момента се проявяваше добрата му страна.
— Не искам да те притискам — каза й приятелски той. — Моля те, не се чувствай задължена. Послушай сърцето си. Най-важното, което ни съобщиха картите, беше, че трябва да пазиш сърцето си. Все пак навлизаш във важна фаза от живота си.
Това я убеди.
— Добре. Ще платя.
Гледах невярващо как двамата отидоха до касата. Тя му подаде двеста и четирийсет долара и той й връчи карта таро, каквато човек можеше да получи в кафене или в заведение за бързо хранене.
— Трябва да се засрамиш от себе си — казах му, когато тя си тръгна.
— Сукубо, радвам се да те видя.
— Картата не означаваше романтична връзка.
— Да — съгласи се той и застана до мен. — Означаваше, че скоро ще промени пола си и ще се присъедини към суисидна секта.
— Но й каза, че картата значи „любов“.
— Тя е на двайсет. На тази възраст само това ги интересува.
— Ще отидеш в Ада.
— Това го знам. Всъщност и аз това ти казах предния път, нали? Така. Какво мога да направя за теб? Да не размисли за секса?
— Не. Разбира се, че не.
Изглеждаше обиден.
— „Разбира се, че не“? Какво е това отношение? Не съм чак толкова грозен.
— Така е — съгласих се. И днес изглеждаше сякаш не се бе бръснал от два дни, което бе много секси, също както и начина, по който индиговата му тениска прилепваше по тялото му. Не бях забелязала колко стегнати коремни мускули имаше. Вероятно липсата на клиенти му оставяше достатъчно свободно време за тренировки. — Но не затова съм тук. И честно казано, ако си толкова лош, колкото твърдиш, душата ти няма да ми е от голяма полза.
Той вдигна ръце.
— Идва и ме обижда и очаква помощ от мен? Съдомиялната ти да не се е счупила все пак?
— Не, но сънувах същия сън. Има и още.
Разказах му и той ме изслуша с неразгадаемо изражение.
— Сигурна ли си, че не искаш нова съдомиялна? — попита той.
— Не!
— Ами деца?
— Какво?
— Искаш ли деца?
Замълчах и въпреки кривата усмивка на Данте, забелязах изпитателния му поглед. Може да беше мошеник, но беше умен. Най-добрите винаги са умни. Такива като него си изкарваха прехраната като разгадаваха хората и използваха дребните нещица, като например копнежа на момичето за романтика.
— Няма значение — казах. — Знаеш отговора. Не мога да имам деца.
— Не това те попитах, сукубо. Попитах те дали искаш деца.
Отклоних поглед и се втренчих в кристалната топка. Предвид начина, по който отразяваше светлината, предположих, че е пластмасова.
— Разбира се. Исках деца и когато бях смъртна. Ако сега можех да имам деца, щях да имам.