— Тук е плътно прилепнало — измърмори тя и дръпна плата на кръста си.
— Точно.
— Не изглеждам ли дебела?
— Изглеждаш чудесно. Ако беше от еластан може би щеше да е проблем, но тази материя е лека и пада добре.
— Деколтето е ужасно голямо…
— О, замълчи — срязах я. — А сега да те довършим.
Гримирах я и за разнообразие й направих прическа с пусната коса. Когато я сресах, косата й заблестя като черна коприна — беше срамота, че я връзваше небрежно толкова често. А и всички са виждали как във филмите свенливите момичета се превръщат в красиви жени, когато пуснат косата си и махнат очилата. Мади вече беше с лещи, но принципът все още важеше. Довършихме тоалета с обувки на не много висок ток в тон с роклята, които бях купила. Ако бяха с по-висок ток, щяха да изглеждат още по-добре, но знаех кои каузи са загубени. Доволни от резултата, тръгнахме към търга.
— Ти си като феята кръстница — промърмори тя на влизане в хотела, където щеше да се състои събитието. — Но аз все още приличам на тиква.
Сръгах я с лакът.
— Защо си толкова негативно настроена? Трябва да създадеш емо рок група и да се конкурираш с групата на Дъг.
— Да, това би било… Хей, това Сет ли е?
Прекосявахме празното пространство, където щеше да се проведе търга, за да стигнем до местата за доброволците. Бяха се събрали много хора и повечето кръгли маси вече бяха заети. Проследих погледа й към масата на Сет — една от малкото, на които още имаше свободни места. Той видя, че го забелязахме и вдигна ръка за поздрав.
— Реши да дойде да те подкрепи — казах й. Всъщност Сет беше отвратен, че карам Мади да участва в това и дойде от перверзно любопитство да види как ще се провалим.
Мади обаче не знаеше истината и остана приятно изненадана. Усмихна се и аз останах очарована.
— Ето — казах й, — точно това трябва да правиш.
Усмивката й се стопи.
— Кое?
Хю буквално подскочи, когато ни видя.
— Знаех, че не мразиш децата. Знаех, че ще се пречупиш и ще дойдеш да…
— Не аз, а Мади. — Поставих ръка на рамото й.
Изражението на Хю замръзна.
— Ъ?
Точно тогава висока брюнетка с черна сатенена рокля дойде при нас. „Готината мацка“ най-вероятно. Тя протегна ръка.
— Здравейте, аз съм Дийна, координаторът. Вие сигурно сте приятелката на Хю?
— Джорджина — казах и й стиснах ръката. — Но Мади е доброволецът. Тя е журналист във важно женско списание.
Очите на Дийна светнаха.
— О! Обичаме знаменитости. Нека запиша данните ви.
Тя отведе Мади. Щом се отдалечиха, Хю се обърна към мен.
— Какво ти става? Исках Джорджина, а ти ми пробутваш някаква дебелана.
— Ти си истински задник. Ужасно е да говориш така.
Той сви рамене и огледа Мади.
— Казвам, каквото виждам. Тя е огромна.
Аз също гледах Мади. Всъщност изглеждаше доста слаба в роклята, но Хю беше от мъжете, които си падаха по кльощави жени (стига гърдите им да бяха достатъчно големи).
— Такива като теб са причина за ниското самочувствие на жените. Направо ги съсипвате.
— Виж, тя не е чак толкова зле. Сигурно прави добри свирки.
Завъртях очи.
— Ласкател. Откъде ти хрумна такова нещо?
— Дебеланите винаги правят добри свирки. Налага им се. Само така могат да си хванат някой мъж.
Ударих го по ръката. Силно.
— Ох! По дяволите, заболя ме!
— Ти си идиот. Мади е красива.
— Става — каза той и потърка ударената си ръка. — Но за тази вечер ми трябва нещо много повече, предвид съществуващите вече проблеми.
Той посочи към другите чакащи доброволки. Веднага разбрах какво иска да каже. Нямаше и как иначе — Тоуни се извисяваше над другите жени с трийсетина сантиметра.
— Исусе Христе! — възкликнах. — Тя защо е тук?
Той вдигна нещастно ръце.
— Прегърна идеята, след като спомена за търга в бара.
— Не мислех, че изобщо ме е чула — казах извинително.
Хю ме насочи към публиката.
— Вече е прекалено късно. Седни, Бруте, време е бедствието да ни застигне. Ти съсипа цялата вечер. Не знам защо толкова мразиш децата.
Погледнах го за последно и отидох при Сет. Вампирите вече бяха седнали на неговата маса.
— Тук сте, за да се уредите със среща или с жертва? — попитах ги.