Ако скоро бях спала с мъж и сиянието на сукуба все още беше видимо, щеше да е достатъчно просто да застана на сцената. Нямаше да е нужно дори да се усмихвам. Сега трябваше да положа усилия. Набързо прецених публиката. Мъжете, които ходеха на такива събития, обикновено бяха чиновници с прилични доходи. Някои идваха, защото филантропията беше на мода и добра за имиджа, а и това беше стилен начин да се покажеш. Други, макар и не толкова отчаяни, бяха интелектуалци и интроверти и използваха възможността да се запознаят с жени. Всички те харесваха умни, компетентни жени — жени, които трябваше и да са хубави, разбира се. И остроумни… Остроумието винаги се ценеше.
Отправих към Ник и после към публиката, спираща сърцето усмивка.
— Точно така. Организирам събития, осигурявам средства, грижа се всичко да изглежда добре и поддържам хората в кондиция.
— Звучи като доста работа — каза той.
— Или като перфектната първа среща — отвърнах.
Нямаше трясък на чинели, но репликата ми предизвика смях, както и се надявах.
— Вдигаш доста високо летвата — каза Ник.
— Така и трябва. Защо да се целим ниско? Ако един мъж отговаря на моите изисквания, значи и аз ще отговоря на неговите. В крайна сметка, ако няма чувство за хумор и не може да води приличен разговор, ще си умрем от скука. — Осъзнах, че звучах като участничка в конкурса „Мис Америка“, но може би така и трябваше. Предвид интереса, който предизвиках у публиката, явно бях направила добро впечатление.
— Тази участничка не е за изпускане — каза Ник. — Започваме от петдесет за Джорджи.
Някой каза „петдесет“ и наддаванията заваляха. От различни страни се чуваха предложения. По едно време погледнах Сет. Очите ни се срещнаха и от изражението му личеше, че е на границата да се включи в наддаването. Поклатих глава. Той беше единственият човек в тази зала, с когото исках да изляза, но нямаше начин да помрача победата на Мади. Исках тя да се чувства специална. А и не ми харесваше идеята Сет да харчи толкова пари.
Продадоха ме за хиляда и седемстотин долара.
— Не мога да повярвам — прошепна ми после Мади. — За теб платиха най-много. А и мъжът беше много сладък.
Това беше вярно. Беше към четирийсетте. С костюм на Армани. Безобиден. Не беше някой, с който бих започнала сериозна връзка, но ставаше за обикновена среща. А и можех да попълня енергийните си запаси, ако решах да използвам тялото му.
— И ти спечели доста пари за каузата — подкачих я.
Очите й потърсиха Сет в другия край на залата и тя го огледа замислено.
— Сет може би го направи от съжаление.
— Не е вярно — възразих бързо. Изглежда не я убедих.
— Е, няма значение. Предпочитам да пия кафе и да говоря по работа с него, отколкото да изляза с някой мазник. Другият, който наддаваше за мен, ми заприлича на един педофил от телевизията…
Когато търгът приключи, дадох координатите си на „купувача“ ми, за да уредим по-късно срещата си. Хю се залепи за Дийна и гледаше да стои колкото може по-далеч от мен. Никакъв проблем. Щях да имам достатъчно време да се разправя с него. За щастие Тоуни също странеше от мен и се беше залепила за ръката на Ник. Гледах ги като горд родител. Щеше да бъде прекрасна вечер.
Глава 8
— Сукубо!
Когато на другия ден телефонът ми звънна, лаконичният глас на Данте беше последното нещо, което очаквах да чуя. Бях забравила, че му оставих номера си. Изненадата ми бързо премина в нетърпение. Може би беше открил нещо за мен. Не бях губила енергия след търга, но и не бях спала с никого. Не беше кой знае какво, но тъй като Данте беше посочил повтарящата се схема, се надявах сега да има още какво да ми каже.
— Здрасти. Какво става? — седнах на дивана. Приготвях се за среща със Сет и се гримирах по традиционния начин, за да спестя енергията, която иначе бих изгубила при една трансформация. Трябваше да се срещна с мъжа от търга по-скоро, за да презаредя.
От другия край на линията долетя тишина и после Данте проговори.
— Мислех си… Мислех си, че може би не подходихме както трябва.
Много неочаквано.
— Наистина ли?
— Да. Не те приех на сериозно, но сега вече разбирам какво те ядоса.
Не ми беше приятно да слушам как проблемите ми не значат нищо за него, но оценявах честността му.
— Е… няма нищо. Радвам се, че най-накрая стигнахме до някъде. Вече нямам търпение.