Опитах се да се измъкна от амазонската й прегръдка.
— Спокойно — казах тихо. — Сигурна съм, че ще се справиш.
Подсмърчайки, тя влезе вътре и прокара ръка по очите си и още повече влоши положението със спиралата.
— Не, не мога. Опитвах и опитвах… Нищо не става.
Погледнах момчетата. Те всички ме зяпаха в очакване, сякаш трябваше да обясня как така една сукуба не може да си намери с кого да прави секс. Съмнявам се, че изобщо някой би могъл да обясни такова нещо.
— Добре — казах накрая. — Успокой се и ще разнищим проблема. Но първо се пооправи малко. На нищо не приличаш.
— Не мога — изстена тя.
— Мислиш като човек — смъмрих я. — Можеш да се преобразиш и да разкараш спиралата.
— Не — повтори твърдо тя. — Ти не разбираш. Не мога.
Втренчих се в нея объркано, после разбрах. Почти не се забелязваше, но бледа трептяща светлина се излъчваше около тялото й. Тя трудно задържаше дори тази си форма. Енергията й беше толкова малко, че беше загубила способността си да се трансформира.
— Боже! — Не бях виждала сукуба в толкова окаяно състояние. Веднъж ми се беше случвало, но тогава, трансформирайки се, бях водила епична битка.
Очите й отново се наляха със сълзи.
— Какво ще стане? Ако остана съвсем без енергия… — продължаваше тя.
Въздъхнах. В живота на всяко момиче идваше момент, когато трябваше да избере по-малката от двете злини. Ако си сукуба, тези моменти бяха чести. И точно сега трябваше да избера. Можех да рискувам и Нифон никога да не си тръгне от града или да целуна Тоуни.
По-малката от двете злини.
Изправих се на пръсти, притиснах устни към нейните и прекратих бръщолевенето й. Устните й имаха вкус на дъвка, вероятно заради гланца за устни. Целувката не беше страстна или нещо подобно (целунах я почти без език), но беше достатъчна. Вълна от енергия се откъсна от мен и се вля в нея. Прекратих целувката, отстъпих и я погледнах. Формата й се стабилизира. Междувременно моите енергийни запаси паднаха още повече, но бях далеч от нейното състояние.
Сините й очи се ококориха.
— Как… Какво беше това?
— Целувка — отвърнах сухо. — Очевидно още нещо, което трябва да усвоиш. — Тя все още гледаше изумено и аз поклатих глава. — Ние сме като съдове за сила и живот, Тоуни. Обикновено енергията се влиза в нас, но можем да я предаваме и на други същества. Сукубите и инкубите могат да черпят енергия един от друг. Това, което ти дадох, трябва да ти стигне за известно време.
— Не знам — отбеляза Коди. — Май трябва да й дадеш още малко, просто за всеки случай.
Тоуни докосна устните си, сякаш още чувстваше целувката ми.
— Леле.
Тя се трансформира и размазаната спирала изчезна. Обичайното й зловещо съвършено лице се появи отново.
Седнах на страничната облегалка на дивана до Питър.
— Добре. Хайде да помислим как изобщо се стигна дотук. — Какво стана с аукционера Ник? Изглеждахте много близки снощи.
— Ами — измънка тя и заби поглед в земята. — Работата се развали.
— Как така се развали? Той точеше лиги по теб!
— Да, но трябваше да остане след края на търга и не успяхме да излезем. Тръгнах си без него. Днес му се обадих да се уговорим и той каза, че не иска да излиза с мен. Искал само да даде пари за децата, но не му се занимавало със срещи.
— Така ли ти каза? — попитах невярващо и я изгледах подозрително. — За какво говорихте преди това?
— Не те разбрах.
— Когато той вдигна, ти веднага ли поиска да се срещнете?
— Ами не… Поговорихме си малко. Не че имаше някаква полза от това. Накрая ми се стори отегчен.
Изненада, изненада. Тоуни не беше най-сладкодумната жена на света. Не можех да си представя какво му беше наприказвала, за да го подплаши така.
— Добре — казах разочаровано. Ник ми се беше сторил сигурен. — Може би не трябва да говориш с мъжете. Опита ли да започнеш работа в стриптийз клуб? Послуша ли съвета ми?
Тя поклати глава, сякаш всеки момент щеше да заплаче отново.
— Опитах! Казаха, че не съм квалифицирана.
Дори момчетата не успяха да се въздържат.
— Как така не си квалифицирана? — попита Коди.
— Да. Не трябва ли просто да се събличаш? — попита Хю.
— Казаха, че не умея да танцувам — обясни Тоуни.
Всички се втрещихме.
— Добре… — запитах се дали все пак не трябваше да прочета наръчника. — Покажи ни.