— Не. Имаме нужда от колкото може повече помощници. — Той се изправи и вдигна Кайла, докато ставаше. — Трябва ми разсейващ елемент, докато сложим всички под девет години по леглата. — Близнаците извикаха от изненада.
Погледнах Бранди и Кендъл.
— Звучи лесно.
— Не прибързвай със заключенията — предупреди ме Бранди.
Кендъл вече беше в движение. Изчезна от стаята и се върна с дълга картонена кутия, която едва ли не завря в лицето ми.
— Виж какво ми изпрати баба. — Беше играта „Монопол“.
— Серията „Индустриална революция“? — попитах слисано.
— Искам да стана истински мангал, когато порасна.
— Магнат — поправих я аз. — Мислех, че искаш да станеш пират.
Тя ме погледна отчаяно.
— Пиратите нямат добри здравни осигуровки.
Посочих кутията.
— Защо точно „Индустриална революция“? Не предпочиташ ли… не знам, серия „Барби“? Или серия „Сефора“? — честно казано това последното го исках за себе си.
— Индустриалната революция е важен период в западната цивилизация. Развитието на производството завинаги променя лицето на нашата култура и социоикономическия статус — тя спря. — Искате ли да играем?
— Една от пионките предачен стан ли е? — попита Мади.
Сет се засмя.
— Всъщност, да.
— Ще играя — каза тя.
Кайла, както беше в ръцете на Сет, изглеждаше готова да заспи на мига. Така сгушена ми напомни на момиченцето от съня и сърцето ми подскочи. Изведнъж играта вече не ме привличаше. Отидох до Сет.
— Виж какво. Ти играй, аз ще ги сложа да спят.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно.
Той ми я подаде и тя обви малките си ръчички около врата ми. Излязох, с близнаците по петите ми, и оставих другите да играят. Мади изглежда се почувства неловко, че я оставях, но вярвах в нея. Понякога да те принудят да общуваш с хората е най-добрият начин да се научиш.
Сложих близнаците по леглата изненадващо лесно, вероятно защото спяха в една стая. Заспиването не беше голям проблем, щом имаш сестра, с която да си шушукаш и да се кикотиш. Наблюдавах ги как мият зъбите и обличат пижамите си и затворих врата с предупреждението, че след малко ще ги проверя.
Все още държах Кайла на хълбока си и я отнесох в стаята, която деляха с Кендъл. Кайла почти никога не говореше и не се изненадах, че ми позволи да промуша розовата й нощница през главата и да я пъхна под завивките. Седнах на ръба на леглото и й подадох плюшения еднорог, който намерих на пода. Тя го обгърна с ръце.
— Мисля, че ще победи маймуната паяк — казах й аз.
Кайла не отговори, само ме гледаше с огромните си сини очи. Те бяха пълни с доверие и сладост — също както на дъщеря ми в съня. Би било прекрасно да правя това всяка вечер. Да завивам някого, да го целувам по челото и да се събуждам с него всяка сутрин.
Изведнъж се уплаших да не се разплача пред четиригодишното дете и понечих да се изправя. За мое огромно учудване, тя протегна ръка и ме докосна.
— Джорджина.
Гласът й беше тихо нежно сопрано. Седнах отново.
— Ммм?
— Не си тръгвай — каза тя.
— О, скъпа. Трябва. А ти трябва да спиш.
— Ще дойдат чудовища.
— Какви чудовища?
— Лошите.
— А. Разбирам. Те под леглото ти ли са? — Бях почти сигурна, че там живееха повечето чудовища. С изключение на онези, с които играех на покер и на които купувах подаръци за Коледа.
Тя поклати глава и посочи към тавана.
— Те живеят там. В космоса.
— Извънземни ли са? — Тя страхуваше да заспи и това не ми харесваше, но бях омагьосана от първия си разговор с нея. Говореше добре, колкото и другите момичета, не че това беше някаква изненада.
— Не. Те са чудовища. Връхлитат от въздуха и влизат в съня на хората.
Сега разбрах защо не искаше да заспива.
— Кошмари ли сънуваш?
— Не. Но чудовищата са там. Усещам ги.
Нещо в думите й и сериозното й изражение изпрати тръпки по гръбнака ми.
— Искаш ли да остана, докато заспиш? Това ще им попречи ли да дойдат?
— Може би — каза тя. Докосна ръката ми отново. — Ти си магия.
Зачудих се дали Кайла не е медиум като Ерик или Данте.
Начинът, по който го каза, намекваше за нещо повече от обикновената вяра на децата в магиите. Каза го почти авторитетно. Може би трябваше да я държа под око, но засега не си заслужаваше да правя каквото и да е. Определено нямаше да започвам да я разпитвам за аурите.