Вдигнах очи от огромните обвити с еластан гърди към големи сини очи с невъзможно големи мигли. Красиви бели зъби ми се усмихваха насреща.
Рядко губех дар слово, но все пак се случваше. Тази оживяла кукла Барби беше сукуба. Съвсем нова. Беше толкова блестяща и нова, че чаках всеки момент да проплаче като новородено бебе. Отгатнах възрастта й по аурата и по външния й вид. Нито една сукуба с разум в главата нямаше да се трансформира в това. Беше се престарала и беше събрала в едно тяло всевъзможните мъжки фантазии. Накрая беше заприличала на чудовището на Франкенщайн — хем ти увисваше ченето, хем беше анатомично невъзможно.
Неосъзнала изненадата и почудата ми, тя хвана ръката ми и почти я счупи с мамутско ръкостискане.
— Нямам търпение да започнем да работим заедно — продължи тя — и да накарам мъжете по целия свят да страдат.
Най-накрая възвърнах гласа си.
— Коя… коя си ти?
— Тя е новата ти най-добра приятелка — каза един глас наблизо. — Боже, виж се само! Тоуни ще се види в чудо да е в крак с теб.
Един мъж си проправяше път към нас и колкото и да ме беше заинтригувала новата сукуба, цялото ми любопитство се разпръсна като пепел на вятъра. Стомахът ми се сви на буца — най-накрая бях разпознала загадъчния почерк. Студена пот изби по гърба ми и се просмука в деликатната тъкан на туниката.
Приближаващият се беше висок колкото мен (по-скоро нисък колкото мен) и имаше тъмна кожа с цвят на маслина. Брилянтинът по главата му беше повече от черната му коса. Костюмът му беше хубав — определено бе шит по поръчка. Тънките му устни се извиха в усмивка, когато видя шашнатото ми изражение.
— Малката ми Лета, вече си пораснала и си играеш с възрастните — говореше тихо, така че само аз да го чуя.
В общи линии безсмъртните като мен се страхуваха от много малко неща. Имаше обаче три същества, от които изпитвах панически страх. Първото беше кралицата на сукубите Лилит — създание с такава забележителна сила и красота, че бих продала душата си (отново) за една целувка. Второто същество, което ме плашеше, беше нефилимът Роман. Той беше син на Джером, произлязъл от връзката му с една смъртна, и имаше основателна причина един ден да ме намери и да ме унищожи. Третият, който ме изпълваше със страх, беше мъжът пред мен.
Името му бе Нифон и беше имп, също като приятеля ми Хю. И като всички импове, Нифон имаше две задължения. Едното беше да върши административната работа на демоните. Другото (което беше от първостепенна важност) бе да сключва договори със смъртни, да вербува и да купува душите им за Ада.
Той беше импът, който купи моята душа.
Глава 2.
За няколко секунди сякаш не се намирах на събирането. Съзнанието ми виждаше единствено скалата извън града, в който бях израснах. Бях още малка — трудно бих могла да бъда наречена възрастна, според днешните стандарти. И Нифон беше там, усмихваше ми се, уверяваше ме, че знае всички отговори и че може да направи така, че проблемите ми да изчезнат…
Поклатих глава, пропъждайки спомените и връщайки се към настоящото събиране.
Усмивката му стана още по-широка — коварна усмивка, която обещаваше дори още по-коварни неща. А може би гледах самата змия от градините на Рая.
— Знаех, че имаш заложби — продължи той, пристъпвайки към мен. Гласът му беше все така нежен. — Разбрах го в мига, в който те видях. Нямам търпение да разбера от първа ръка точно колко… опит си придобила.
Защитните ми рефлекси се събудиха и се дръпнах назад.
— Докосни ме и ще счупя шибания ти врат.
— Толкова си неблагодарна! Все пак аз те създадох.
— Стой далеч от мен.
Той отново пристъпи напред и сърцето ми заби с ритъм, който би убил повечето хора. Внезапно гласът на Джером долетя до нас и тогава осъзнах колко тихо е в стаята.
— Остави я на мира, Нифон. Тя каза „не“.
Импът спря и изражението му стана умолително.
— О, стига, Джером. Кой демон не би споделил благата си с другите?
— Не си тук да чукаш сукубата ми. Ако няма да изпълняваш задълженията си, мога да те сменя.
В гласа на Джером прозвуча предупреждение, което дори задник като Нифон не можеше да пренебрегне. Може би все пак щяха да изпратят някого в Ада тази вечер. За мое разочарование импът наведе почтително глава и отстъпи. Обаче ми даде да разбера с поглед, че ще имаме и друг разговор.
Отидох до Джером.
— Трябваше да ме предупредиш.