Потръпнах, но накрая се насилих да тръгна. Имах нужда да се стопля.
Глава 12
— Не мога да повярвам, че продължаваш да идваш — каза Данте, когато отидох в магазина му на другия ден. Както обикновено, нямаше клиенти.
— Нито пък аз — признах аз. Знаех, че не съм добре дошла, но нямах къде другаде да отида. — Как успяваш да се задържиш в бизнеса?
— Нямам представа. Едва ли си тук да ми подариш най-хубавата нощ в живота ми. Но изпусна шанса си да те заведа в „Ел Гаучо“.
— Тук съм, защото сънувах друг сън.
— Ти ме използваш, сукубо — въздъхна той и седна до разнебитената маса. — Добре. Слушам те.
Настаних се срещу него и разказах последния си сън.
— Няма кой знае какво развитие — изтъкна той накрая. — Сюжетът се е развил с… Колко? 30 секунди?
— Значи ли нещо?
— Дяволите да ме вземат, ако знам.
Присвих очи.
— Ти си най-лошият тълкувател на сънища на всички времена.
— Не. — Той облегна брадичка на ръката си, с която се беше подпрял на масата. Изражението му беше лениво, както обикновено. — Много добър тълкувател съм. Няма какво да тълкувам обаче. Освен че може би подсъзнателно страдаш, че не можеш да имаш деца. Което е много вероятно. Другото е, че нямаш вкус към музиката. И всеки път звучи „Суит хоум Алабама“?
Сега аз въздъхнах.
— Сънищата ти очевидно не са пророчески. И двамата знаем, че е невъзможно да имаш деца. — Той забарабани с пръсти по масата, лицето му беше замислено. — Сигурна ли си, че не искаш да си осиновиш?
— Тя беше моя — твърдо казах аз. — Моя плът и кръв. Усещах го.
— Добре. Не е моя работа да оспорвам илюзорен майчински инстинкт. Както казах обаче, това няма значение. Съдържанието на съня. Важното тук е, предполагам, загубата на енергия.
Прииска ми се да го прегърна.
— Най-накрая някой да мисли, че това е важно.
— Вече имаме схема. Вече не може да е случайна аномалия.
— И какво значи?
— Сигурна ли си, че искаш мнението на най-лошия тълкувател на сънища на всички времена?
— Мили боже! Казвай!
— Ако беше човек, щях да кажа, че някой изсмуква енергията ти.
Сепнах се.
— Какво? Какво искаш да кажеш?
Той се протегна през масата, хвана ръката ми и разсеяно я обърна с дланта нагоре, докато мислеше. Бях прекалено стресната от думата „изсмуква“ и не ме притесняваше, че ме докосва. Думите на малката Кайла изникнаха в главата ми.
„Те са чудовища. Връхлитат от въздуха и влизат в сънищата на хората“.
— И двамата знаем, че има много свръхестествени същества на този свят. Някои живеят в света на сънищата и не са настроени доброжелателно към хората. Не че ти си. Честно казано, някои не са по-различни от теб. Те жадуват за човешки живот и енергия и могат да я изсмучат от сънищата ти.
— Но могат ли да го правят на мен?
— Ммм — той пусна ръката ми. — Не виждам как. Ти не произвеждаш своя, собствена енергия. И ти я крадеш. Но кой знае?
Потръпнах. От идеята, че някакво същество (някакъв паразит) се е лепнало за мен и изсмуква живота ми, ми стана лошо. Бях наясно, че проявявам двоен стандарт — аз правех абсолютно същото постоянно.
— И какво същество може да прави такива неща?
— Не знам. Това не е по моята специалност.
— Нали си експерт по сънищата! Не трябва ли да знаеш какви създания бродят из тях?
— Свръхестествените създания са в сферата на Ерик, не в моята. Питай него.
— Ти си най-лошият тълкувател на сънища на всички времена.
— Така казват — предишната му сериозност се изпари. — Та… сега ще правим ли секс?
Изправих се.
— Не! Не, разбира се.
Данте вдигна ръце.
— Какво повече искаш? Този път ти дадох полезна информация. А и на теб ти трябва енергия — независимо много или малко.
— Има и друг проблем — казах аз. Изведнъж се поколебах. — Аз… те познавам.
— Какво трябва да значи това?