— Това е ужасно — каза Лиам. Влязохме в малкия италиански ресторант, който почти винаги беше пълен. Признавам, беше се постарал за срещата.
— Не са знаели какво друго да правят — казах аз. — Не са знаели какво причинява болестите и освен да поддържат добра хигиена и да се молят за късмет, не са имали много лечения за епидемиите.
— На търга не казаха, че си толкова запалена по историята — подразни ме той.
— Така ли? Ако бяха казали, нямаше ли да наддаваш?
— Шегуваш ли се? И да изпусна красива жена, която използва думи като „исторически план“ и „епидемия“ на първата среща? Щях да платя повече.
Усмихнах се и позволих на управителя да ни заведе до нашата маса. Бях доволна, че Лиам оценяваше познанията ми по история, но трябваше да внимавам да не изляза прекалено голям експерт. Знаех повече от едно средностатистическо момиче и можех да се впусна в подробности, които съвременните хора нямаше как да научат. Смених темата.
— Е, може би някои други участници в търга разсеяха водещия.
— Говориш за феминистката преди теб?
Намръщих се.
— Не, говоря за огромната блондинка в сребърно, която той купи.
— А, да — съгласи се Лиам. — Тя беше луда. Привлекателна, но луда.
— Наистина ли мислиш, че е привлекателна?
— Да. Не красива колкото теб, разбира се — добави бързо той, разбирайки погрешно въпроса ми. — Но водещият явно не мислеше така. Не можеше да спре да я опипва.
— О, стига! Та той почти не я докосна!
— Не и по време на търга, разбира се. Говоря за след това.
— Какво?
Тогава сервитьорът дойде и ни прекъсна. Трябваше да изчакам Лиам да поръча, за да продължи да разказва.
— След търга останах да помогна при разчистването. Дийна е приятелка на бившата ми съпруга. Когато приключихме, Ник и блондинката се бяха награбили и си тръгнаха заедно.
— Това… това е невъзможно.
Тоуни каза, че са си тръгнали поотделно. Нямаше как с Ник да са имали страстна и тежка нощ веднага след търга. На следващата вечер тя дойде в апартамента ми и имахме урок по танци. Дори да ме беше излъгала за Ник (но пък защо да го прави), определено скоро не беше получавала енергия. Сериозно преобразяване в различни нечовешки форми можеше да изразходва енергията за това време, но една нова сукуба нямаше още такива умения. Не виждах никаква логика. Лиам очевидно се озадачи от объркването ми.
— Защо смяташ, че е невъзможно? — попита той.
Поклатих глава.
— Просто… няма значение. Дано са си прекарали добре. Така… какво вино поръча? Не чух.
Не исках да съсипвам вечерята и затова прибрах главоблъсканицата с Тоуни в чекмедже с надпис „По-късно“ и се постарах да заслужа хиляда и седемстотинте долара, които Лиам беше платил за мен. След вечеря повървяхме до колата, наслаждавайки се на разходката. Времето, макар и влажно, беше топло — към десетина градуса. Коварните зими на Сиатъл ни подвеждаха така понякога и само ден-два по-късно сковаваше адски студ. Лиам плъзна ръка в моята и аз не се дръпнах, но това ме постави пред дилема.
Не беше някой, с когото смятах да се видя отново. От учтивост към Сет и защото исках да водя нормален живот, избягвах случайни връзки с това тяло. Всичко това беше достатъчна причина да не позволя нощта да прерасне в нещо повече от приятелско ръкостискане за довиждане. Изведнъж обаче усетих липсата на енергия. Чувствах се добре с енергията на Саймън, но я бях изгубила още преди да успея да се възползвам от нея. Щеше да бъде приятно отново да изпитам онова чувство, да се прибера с Лиам и да получа това, от което имам нужда.
Когато стигнахме до колата му, още държеше ръката ми; после се обърна и се озовах с лице към него.
— Сега какво? — попита той.
— Не знам. — Все още не знаех какво да правя. — Чакам предложения.
Лиам се усмихна, сладка усмивка, която се отрази и в сините му очи.
— Какво ще кажеш за това? — той се наведе и ме целуна почти като Данте.
О, Лиам. Лиам беше добър човек. Добър, добър човек. От породата на Сет. Когато устните ни се докоснаха, усетих как сладостта на енергията му се изля у мен. Желанието ми се събуди и се притиснах о него. Не ми харесваше да използвам това тяло, но обстоятелствата бяха необичайни. Взех решение. Щях да спя с него и да го зарежа. Беше добър човек, не някой психар. Може би щеше да се разочарова и сутринта нямаше да ме тормози да си бъдем дружки.