— Не. Бях наблизо. — Той махна с ръка към остатъците от десерта ни. — Изглежда вкусно.
— Беше чудесен — казах. — Та, какво става?
Той се поколеба и погледна към Сет.
— Няма проблеми. Сет знае всичко — уверих го аз. Сервитьорката дойде да остави касовата бележка и рестото ни.
Винсент продължи да гледа Сет още малко, после се обърна към мен.
— Добре. Имам един бърз въпрос. Може да поговорим, докато излизаме.
Тримата пак излязохме на студа и тръгнахме към колата на Сет.
— Така — започна Винсент. — Помниш ли историята, която ми разказа преди известно време? За ченгето, което простреляло партньора си?
— Да.
— Откъде я научи?
Повървяхме в мълчание още малко, докато се опитвах да си спомня.
— Не знам. Вероятно от телевизора. Може да съм прочела заглавието в книжарницата. Не си спомням.
— Сигурна ли си?
Намръщих се.
— Абсолютно.
Винсент въздъхна.
— Ето какъв е проблемът. Потърсих историята, но не успях да открия нищо. Не беше отразена в пресата и трябваше да разровя полицейските източници.
— Трябва да е била отразена. Откъде иначе бих я научила?
— Това искам да разбера.
Опитах се да си спомня. Къде я бях чула? Нямах представа. Но се сетих за нея, докато говорех с Винсент онзи ден. Очевидно нямаше как да си я измисля.
— Познаваш ли някого в полицията? — попита ме той.
— С никого не съм говорила наскоро. Може би съм я дочула случайно. Наистина, аз просто… не мога да си спомня.
— За какво става въпрос? — попита ме Сет.
Тогава парчетата на пъзела изведнъж се подредиха. Полицаят беше като мъжа, който се удави в Пюджит Саунд. И двамата вярваха в нещо, което не беше истина, но действията им в последствие го бяха предизвикали да се случи. Знаех и двете истории, още преди да са отразени.
— Джорджина? — попита Сет.
— Един полицай полудял в някакъв магазин и започнал…
— Добре, стига. Спрете, по дяволите!
И тримата се стреснахме — гласът долетя от тъмнината. Докато вървяхме към колата, се бяхме отдалечили от шума и хората на площад „Пайъниър“. Иззад ъгъла се показа мъж, който имаше нужда от бръснене и чисти дрехи. Пред него Картър щеше да изглежда елегантен. В Сиатъл рядко ставаха нападения, но статистиката не значеше нищо, ако такова нещо все пак ти се случеше. Мъжът беше насочил пистолет към нас.
— Дайте ми всичко, което имате — изръмжа той. Имаше ококорени параноични очи и се зачудих дали не е дрогиран. Това също нямаше значение. Той имаше пистолет. Ние не. — Давайте всичко, майната ви. Портмонета, бижута. Всичко. Ще стрелям. Кълна се в бога, ще стрелям.
Застанах пред Сет и Винсент. Така го накарах да застане нащрек, но не и да открие огън по мен. Вече ме бяха прострелвали. Болеше, но не ме уби. Хората ми обаче бяха в опасност.
— Разбира се — казах аз и протегнах ръка към чантата си. Говорех тихо и успокояващо. — Каквото поискаш.
— По-бързо — озъби ми се той. Сега пистолетът му недвусмислено сочеше към мен, което беше добре.
Зад гърба си чух как Сет и Винсент се опитваха да извадят портмонетата си. Със съжаление осъзнах, че трябваше да дам и пръстена от Сет. Тази вечер го носех на верижка на врата си. Цената обаче беше малка, ако успеехме да се измъкнем невредими.
Изведнъж долових движение с периферното си зрение. Преди да успея да го спра, Сет се хвърли напред към мъжа и го притисна към тухлената сграда до нас. Не мислех, че някога ще го видя да се бие, но останах впечатлена. За съжаление не беше необходимо.
С Винсент скочихме да помагаме в един и същи момент. Мъжът беше принуден да свали пистолета, когато Сет го прикова към стената, но нападателят се бореше с озверението на мечка. С Винсент се опитвахме да помогнем и най-вече да избием пистолета. Беше един от онези моменти, които изглеждаха едновременно и прекалено дълги, и прекалено кратки.
И тогава пистолетът изгърмя.
Двамата ми приятели и аз замръзнахме. Мъжът използва затишието, отскубна се от нас и избяга в нощта. Издишах облекчено, благодарна, че всички свърши.
— Джорджина… — каза Винсент.
Сет падна на колене и тогава видях кръвта. Лявото му бедро беше прогизнало, кръвта изглеждаше тъмна и гъста на бледата светлина от премигващите улични лампи. Лицето му беше бледо, очите му — разширени от шока.