Преглътнах сарказма си и искрено й се усмихнах.
— Гордея се с теб, Мади. Наистина.
— Не се отнасяй с мен снизходително — предупреди ме тя.
— Няма. Чудесен е. Има ли и бикини?
Сега вече изглеждаше страшно неловко.
— Прашки.
Едва не подсвирнах.
— Браво, войнико.
Тя се отправи към касите. Миг по-късно усетих безсмъртен почерк и някой докосна рамото ми. Завъртях се и открих огромните гърди на Тоуни буквално навряни в лицето ми. Не бях я чувала, откакто й се бях обадила за работата при Саймън. Присъствието на Нифон на играта на покер беше единственият знак, че още не е спала с никого.
— Джорджина… — изстена тя и долната й устна затрепери.
— Не, не — прекъснах я аз. Хванах ръката й и я замъкнах в офиса ми. — Не тук.
Успях да затворя вратата, преди да избухне в сълзи. Изпъшках.
— Сега пък какво се е случило?
— Снощи се запознах с един човек — тя се хвърли на стола ми и чак се изненадах, че гърдите й не я пернаха по лицето.
Облегнах се на стената и скръстих ръце като един вид защитен жест.
— Добре… това не е нещо лошо.
Тя преглътна едно ридание и аз едва се въздържах да не се протегна да изчистя размазаната по лицето й спирала. Честно, колко спирала си слагаше тази жена?
— Прекарахме си чудесно… Пийнахме, поговорихме си и така нататък.
— И това не е нещо лошо.
Тя поклати глава.
— В края на вечерта ми каза, че иска да сме само приятели.
— Той… Чакай. Човек, с който току-що си се запознала, ти е излязъл с номера, че иска да сте само приятели?
Тоуни кимна.
— Ти какво му каза? Ти… предложи ли му се?
— Да… Попитах го иска ли да отидем в тоалетната и да пробваме загряващия гел с вкус на мента и шоколад, който си бях купила.
— Ти… Какво?
Тоуни посегна към чантата си и извади някаква тубичка. Махнах с ръка.
— Не, не. Не искам да го виждам.
— Къде сгреших? — изплака тя.
— Ами… — Не знаех да се смея ли, да плача ли. Тоуни никога нямаше да успее. Никога. — Може би си прекалено настоятелна. И честно казано… това с гела е малко шантаво.
— Мислех, че мъжете си падат по такива неща.
— Някои да, но… Не знам. Какъв беше той? Какво работи?
— Той е касиер.
— Хм. Хубаво. Не е зле.
— В „Благословени образи“.
— Какво? Предложила си секс на мъж, който работи в магазин за религиозни материали? — възкликнах аз.
— Исках свястна душа — отвърна ми тя. — Това беше най-подходящото място.
— Боже господи! Тоуни… — Дори не знаех откъде да започна. В съблазняването имаше толкова много нюанси, толкова много тактики и стратегии. Тя не знаеше нищо и наистина вече не вярвах, че ще успея да я обуча. — Намерих ти работа в стриптийз клуб… Защо се мотаеш из магазини за религиозни материали? Мъжете сами идват при теб, след като номерът ти свърши. — Изведнъж ми мина една ужасяваща мисъл. — Все още си на работа, нали? — Мислех, че Саймън ще удържи на думата си, но нямаше как да съм сигурна.
— Да… — измънка тя. — Но мъжете там не са…
— За последен път ти казвам: забрави свестните мъже! Не можеш да си позволиш да подбираш. — Огледах я. Почти беше изчерпала енергията си. Намръщих се и си спомних срещата си с Лиам. — Та… Тоуни… наистина ли нищо не се получи с Ник от търга?
Тя взе кърпичка от кутията на бюрото ми и шумно издуха носа си.
— Не. Казах ти. Обадих му се и той каза, че не се интересува.
Умеех да разчитам хората. Бях много добра в това. Точно затова… ами затова бях звездна сукуба. Вгледах се в пълните й със сълзи сини очи и потърсих някакъв знак, че лъже. Нещо, каквото и да е. Не забелязах нищо. Кой лъжеше? Тоуни или Лиам? И защо, който и да е от двамата, да ме лъже? Лиам нямаше никаква причина… не и за Тоуни. Тоуни, предположих аз, можеше да е в съюз с Нифон. Той може би протакаше нещата, за да ме дразни. Това беше опасна игра и за двама им. Омразата му едва ли беше толкова силна, че да рискува да вбеси Джером. А аз знаех, че Джером щеше да побеснее, ако разбереше, че назначението на Тоуни е поради скрити подбуди.
Освен това на другия ден, след като Лиам я е видял да си тръгва с Ник, енергията на Тоуни говореше, че не е правила секс. Та тя нямаше енергия. Това беше единственото неоспоримо доказателство.
Всички тези мисли преминаха през главата ми за един удар на сърцето. Ако Тоуни наистина ме мамеше, скоро щеше да научи, че не само тя притежава такива умения. Постарах се да изглеждам все така ядосана и нищо неподозираща и казах: