— Госпожице Кинкейд, простете ми, че не мога да ви посрещна подобаващо.
— Исусе — изстенах и седнах на ръба на леглото. — Какво се е случило? Добре ли си?
— Ще бъда.
Изгледах го изпитателно и се опитах да свържа нещата, които знаех.
— Някой те е нападнал?
Погледът му се отклони към Данте. Данте сви рамене.
— Може и така да се каже — каза Ерик най-накрая. — Но не по начина, по който си мислите.
Данте се облегна на стената, изглеждаше не толкова мрачен, колкото по-рано.
— Не й губи времето с гатанки, старче. Изплюй камъчето.
Ерик присви очи, малко пламъче проблесна в дълбините им. После той се обърна към мен:
— Бях нападнат… психически, не физически. Една жена дойде при мен тази вечер… привидение, не беше човек… беше обвита в енергия. Красива, завладяваща енергия, която струи и от вас понякога. — Приятен начин да опишеш сиянието след секс.
— Имаше ли крила на прилеп и огнени очи? — попитах, спомняйки си закачката на Данте относно митологическото описание на сукубите.
— Страхувам се, че не беше сукуба. Щеше да бъде много по-лесно. Не, това… според мен… беше Никта.
— Никта… ли каза? — Добре го бях чула, но очаквах да се впусне в описание на онерой, а не на майка им. Това нямаше никакъв смисъл. Едно беше духове на сънищата да се появяват в спалнята и в сънищата ти. Съвсем различно обаче беше да си имаш работа с чудовищна първична сила на хаоса, участвала в създаването на съвременния свят. Все едно Бог да отскочи при теб да хапне вафли на път за работа. Може би Ерик бълнуваше.
— Никта — потвърди той, несъмнено долавяйки мислите ми. — Самият Хаос. Или, по-точно, самата Нощ.
В ъгъла Данте тихо се засмя.
— Сега вече ни го начукаха.
— Тя е майка на онероите — напомни ми Ерик. — И въпреки че сънищата не са единственото й владение, тя е близко свързана с тях.
— Тогава… — опитах се аз да смеля информацията. — Да не искаш да кажеш, че тя е отговорна за всичко, което ми се случва?
— Звучи логично — каза Данте.
Ерик очевидно беше съгласен.
— Тя е свързана с времето и всички безчетни потенциални съдби, които съществуват във вселената. Съдба и време се приближават все повече и повече към хаоса, към ентропията, и тя се храни от това. Опитва се да създаде повече хаос в света, да ни приближи още повече към крайното разпадане. Само че все още е далеч от тази цел и затова извършва малки хаотични деяния.
Нещо не разбрах.
— Сънищата ми и загубата на енергия са „хаотични деяния“?
— Не. — Ерик погледна Данте отново. — Смятаме, че сте неин инструмент. Тъй като тя е свързана с времето и с пространството, тя може да вижда част от бъдещето. Да разкриеш бъдещето на смъртните е най-добрият начин да всееш хаос в този свят. Тези видения са силно завладяващи, ако са предадени по определен начин, и могат да накарат човек да полудее. Този човек ще се вманиачи и ще се опита или да спре виденията, или да промени бъдещето си. А това е безполезно. Бъдещето е предопределено. Ако се опитаме да го променим, просто всичко ще се случи много по-бързо.
— Като историята на Едип — отбеляза Сет. — Опитите на баща му да промени пророчеството всъщност го предизвикват да се случи.
Ерик кимна.
— Точно така.
Вече и аз разбирах.
— Като ченгето, което видяло как застрелват партньора му. И като мъжът, който видял как семейството му забогатява, след като преплува Саунд.
— Така действа Никта. Всичко, което им показва, е истина… но не точно каквато те очакват. Лудостта и разрушението, което причинява, като показва на смъртните бъдещето им, бъдеще, което те сами предизвикват, са нещата, с които се храни.
— Но аз къде съм във всичко това? — попитах. — Тя не ми показва бъдещето и не ме кара да правя щуротии.
— Не знаем нищо повече, сукубо — каза Данте. — Ти със сигурност си част от плана. И си й необходима… но нямаме представа защо точно.
— Това е лудост — казах объркано. — Аз съм инструмент на всемогъща първична богиня на хаоса и разрушението.
— Това е малко прекалено — каза Данте весело. — Все пак не работиш за Гугъл или нещо такова.
Сет нежно ме докосна по рамото.
— Може ли да задам един въпрос? Объркан съм, че… Как е възможно чак сега да разбираш, че тази… Никта… съществува? Все пак, ако е толкова могъща, колкото твърдите… Не знам. Защо не се сетихте за нея веднага? Защо досега не са се случвали такива неща?