— Знаеш ли какво? Заведи Мади. Дължиш й една среща.
Той се усмихна.
— Имам най-добрата приятелка на света, постоянно се опитва да ме пробута на друга жена.
— Говоря сериозно. Тя се чувства нежелана. Мисли, че не я харесваш.
— Много я харесвам. Просто мисля, че е малко шантаво. Ще питам дали Тери иска да дойде. Не ме гледай така — предупреди ме той. — Ще излезем на среща. Но не на кино.
Целунахме се за довиждане и Сет обеща да ми се обади по-късно. Той си замина, а аз тръгнах да търся ангелите.
Глава 19
Не беше лесно да ги намеря. В апартамента ми нямаше никого, а Винсент не си вдигаше телефона. Отидох с колата до „Избата“ с надеждата, че са седнали да пият още от обяд. Не. Кръчмата беше празна, с изключение на двама редовни посетители на бара.
Ядосах се и се обадих на Хю — реших, че е време да получа помощ от моите собствени източници.
— Джером върна ли се?
— Не — каза импът. — Трябва ли ти?
— Нещо такова.
— Нещо такова?
— Дълга история.
— В центъра съм, имам среща. Искаш ли да обядваме и да ми разкажеш? По-надолу по улицата съм, където живееш. Да се видим у вас и да хапнем.
За пръв път говорех с Хю след скандала със Сет у Питър. Не ми се искаше да го забърквам, но ми се щеше да чуя мнението и на друг безсмъртен. А и идеите ми вече се изчерпваха.
Трябваха му десет минути да дойде, но ми се сториха като цял час.
— Майко мила! — каза Хю, когато влезе и забеляза коледните дървета. — Апартаментът ти е като национален парк.
— Млъкни.
— Говоря сериозно. Трябва да си наемеш горски.
— Стига. Да вървим.
Отидохме в едно заведение надолу по улицата. Настанихме се с храната и аз започнах да обяснявам защо ми трябва Джером. Когато му разказах историята за Никта, безгрижието на Хю изчезна.
— Мамка му — каза той и захапа огромния сандвич. — Май си заслужава да притесниш Джером.
— Къде е той? — попитах. — На поредното обучение?
Хю сви рамене.
— Не съм сигурен. Не каза нищо конкретно. Според Грейс и Хироко имал личен проблем с друг демон и отишъл да се разберат.
— О, господи! — казах. — Не чрез дуел, нали?
— Не знам. Не, надявам се. Лудите кучки изглеждаха много доволни, сигурно се надяват да извлекат някаква полза от ситуацията и да се издигнат. Знаеш какви са. А и… сигурно ще ги потърсиш за помощ, предвид всичко.
Можех… но, ако Джером имаше някакъв проблем, не исках да се замесвам с лейтенантите му и да бъда използвана по някакъв начин. Двете жени демони работеха за него, но нямаше да изпуснат шанса за повишение и когато политически трусове разтърсваха нашия свят, всеки гледаше да използва другия.
— Ще изчакам ангелите — казах. — Ако успея да съхраня енергията си, няма да има проблеми. Не намеря ли Картър и приятелите му за ден-два, ще потърся Грейс и Хироко.
— Мога да му се обадя, ако е наложително — каза Хю.
Усмихнах се на неспокойната нотка гласа му.
— Да, но са те инструктирали да не го притесняваш, каквото и да се случи, нали?
Импът кимна.
— Няма проблеми. Ще изчакам ангелите. Ако се наложи да отида при Грейс и Хироко, те ще решат дали си заслужава да обезпокоим Джером. Искам да кажа… има доказателства, но ако грешим и се окаже, че не е нещо сериозно, Джером ще побеснее, че сме го притеснили заради твърденията на двама смъртни.
— Ще е бесен на всички ни.
— Да. — Безцелно пробивах дупки в сандвича си с клечката за зъби, с която беше сглобен.
— Страх ли те е? — попита Хю. — От Никта?
— Да. Страх ме е. Не ми харесва, че нещо влиза в сънищата ми. Най-вече не и нещо толкова силно. Онзи мъж, Данте, ще се опита да ми направи талисман или нещо такова, за да ме предпази от нея.
Хю изпръхтя.
— Никой смъртен не може да направи такова нещо.
— Той е магьосник. Каза, че може.
— Скъпа, Никта е шибано божество… не, тя е повече от това. Тя е хипербожество. Сила на вселената, която е участвала в сътворението. Силата й е отслабнала с времето, да, но някакъв дрогиран психясал шарлатанин не може да направи достатъчно силен талисман, за да я отблъсне. Има може би не повече от шепа хора на този свят, които биха могли, а такава огромна сила… — Хю поклати глава. — Не знам. Предвид това, което ми каза, не го виждам.