— Гадно — казах. — Но уместно от мъжка гледна точка, предполагам.
— Да. Въпросът трябваше да е решен, но нещо се обърка. Или по-скоро, не се обърка. Яйчниците й още работели и тя произвеждала яйцеклетки, макар и да не можела да износи бебе. Тя и новият й съпруг намерили сурогатна майка. Жената дала яйцеклетки, смесили ги с коктейла на мъжлето и сурогатната майка износила бебето. Бум!
— Жената все пак имала дете. — Замислих се. — Леле. Адът победен от науката. Философите от епохата на Просвещението били прави.
Хю се засмя на шегата ми.
— Беше глупаво. Някой, тоест Ракел, трябваше да се сети за този вариант, когато избра да направи дамата стерилна чрез инфекция. Ракел прецака работата. Мъжът отнесе случая си за преразглеждане в Ада и си върна душата заради нарушение на договора.
— Олеле — казах. — Явно е минало добре. Какво прави днес Ракел?
Той се намръщи.
— Мисля, че за нас ще е по-добре да не знаем.
Съгласна бях.
— Но какво общо има това с мен? Такива неща се случват рядко.
— Ами случват се по-често, отколкото си мислиш. В повечето случаи продавачът дори не забелязва, че нещо се е объркало. Но ако дяволът или някой друг овластен научи, съм виждал как преобръщат Рая и Земята, говоря буквално, за да поправят стореното.
— Значи намекваш, че Нифон е тук и играе нечестните си игрички с Тоуни, защото е прецакал нещо при моята покупка?
Хю разпери ръце.
— Нямам представа. Знам само, че ако някой имп се появи и е толкова настоятелен, колкото Нифон, то със сигурност става нещо голямо. Може да не е като ситуацията с Ракел, може да не е нарушение на договора, но има нещо.
— Договорът ми отдавна е изпълнен — промърморих аз. — Всички, които засягаше, вече са мъртви. И да е имало проблем, трябвало е отдавна да го открия.
— Както казах, нямам представа. Може би прибързвам със заключенията.
— Би ли проверил? Можеш ли да погледнеш договора ми?
— Не — отговори Хю още преди да съм задала въпроса си. — Категорично не.
— Но ако е имало някакво условие, за което не съм знаела…
— Да не мислиш, че мога да вляза в архивите на Ада и да извадя договор, с който нямам нищо общо? — възкликна той. — Мамка му. Ако ме хванат, онова, което направиха с Ракел, ще ми изглежда като повишение.
— Но…
— Не — каза отново той, гласът му беше като камък. — Няма да го обсъждаме повече. Обичам те, скъпа, и ти го знаеш. Чувствам те като сестра и бих направил почти всичко за теб, но не и това. Съжалявам. — Впих поглед в него. И той впи поглед в мен. — Виж, искаш ли един съвет? Отърви се от Нифон. И от Тоуни, ако можеш. Разобличи ги, ако наистина плетат някаква интрига, и Джером ще поеме нещата.
— Джером дори не е тук! По дяволите! Защо ти да не ми помогнеш? Много бързо се намеси в любовния ми живот онази вечер със Сет.
Хю присви очи.
— Това може би беше най-хубавото нещо, което някога съм правил за теб.
— Да не си луд? Сега постоянно мрънка за това, притеснява се, че ще ме нарани и че ще ме направи нещастна.
— Добре — сопна ми се Хю. — Така трябва.
Хвърлих боклука върху подноса и се изправих.
— Довиждане. Благодаря за… хм, няма за какво да ти благодаря.
Хю ме последва до кофата за боклук.
— Държиш се глупаво. Говоря за всичко, което се случва.
— Никога не бих се отнесла с теб по начина, по който ти се отнасяш с мен — казах и изхвърлих подноса си. — Аз съм ти приятел.
— Приятелството няма нищо общо.
— Приятелството има много общо с всичко.
Той постави подноса върху купчината подноси и погледна часовника си.
— Виж, трябва да вървя. Съжалявам, не мога да ти помогна. Ще се видим ли у Питър? — Питър само чакаше да се появи повод за празнуване. Беше организирал коледна вечеря, колкото и странно да беше.
— Не. Ще бъда със Сет. Освен ако не скъса с мен, заради прекрасния ти съвет.
Хю захапа устната си, за да не каже нещо, което вероятно не беше никак ласкателно. Поклати глава, обърна се и си тръгна.