Не исках скандалът със Сет да засили още повече мълчанието и объркването помежду ни. Не исках да губя още мигове от времето, което ни оставаше заедно. Трябваше да оправя нещата. Реших, грабнах палтото и чантата си и тръгнах към вратата след него.
Къде вървях, къде тичах по пътя към книжарницата. Там той беше оставил колата си, но сега я нямаше. Бях го изпуснала. Гледах втренчено в празното място няколко секунди и влязох в книжарницата. Най-накрая бях купила глупавия подарък за Коледа на Картър и по-рано го бях оставила в офиса. Когато обаче влязох и натъпках подаръка в чантата си, открих, че нямам силите да изляза. Вместо това потънах в стола си и зарових лице в ръцете си. Как можахме така да объркаме нещата със Сет? Наистина ли стрелбата беше променила толкова начина, по който възприемаше живота? Щеше ли това така или иначе да се случи?
Аурата на Ясмин изведнъж изпълни стаята и вдигнах глава точно навреме, за да видя как тя и Винсент се материализираха пред мен. На мига забравих за Сет.
— Здравей, Джорджина — каза Винсент. — Получих съобще…
— Знам за Никта — прекъснах го аз.
Изумена тишина увисна във въздуха. Не бях сигурна за нефилимите, но знаех, че ангелите рядко се изненадваха. Ясмин очевидно беше шашната.
И понеже беше ангел, не се опита да отрича за Никта. Просто попита:
— Откъде?
— Тя ме използва да й върша мръсната работа. — Учудването им стана още по-голямо. — Само че… не съм сигурна как точно го прави.
Те се спогледаха и после погледнаха към мен.
— Започни от началото — каза Ясмин. — Както по принцип е редно.
Така и направих; първо им разказах за сънищата и загубата на енергия. После споделих как незнайно откъде научавах за трагични събития и изпитвах част от усещанията, които пораждаше дейността на Никта. Накрая обясних как Ерик и Данте бяха направили връзката и бяха намерили закономерност между случващото се с мен и всички онези злочести истории.
Ясмин седна на един сгъваем стол и отпусна глава назад, докато мислеше. Нещо такова беше направил и Винсент в болницата. Зачудих се дали не е от онези несъзнателни жестове, които двойките копираха един от друг.
— Хм… гениално. Ето как го прави, без да можем да я открием.
— Никога нямаше да се сетя — съгласи се Винсент, крачейки. — Което, разбира се, е било целта й.
— Значи знаете какво прави с мен? — попитах нетърпеливо. Липсата на информация ме убиваше.
— Да — каза Ясмин. — Но нека първо извикаме другите.
— Другите…
Въпросът замря на устните ми, тъй като три фигури се материализираха в стаята: Картър, Джоел и Уитни. Ангелски аури се посипаха около мен. Не можех да не им завидя поне малко. На мен щяха да са ми необходими дни, за да издиря по-висшите безсмъртни, а Ясмин го направи само с мисълта си.
Картър се усмихна, когато ме видя. Джоел изглеждаше ядосан. Уитни изглеждаше объркана.
— Какво става? — попита Джоел. Беше ядосан, както последния път, когато го видях. Добре че беше безсмъртен, иначе щеше да умре от високо кръвно векове по-рано. — Защо ни доведе на това… това… място? — Човек би помислил, че е в публичен дом, а не в малък офис с лошо боядисани стени.
Ясмин се наведе напред на стола, беше подпряла брадичка с ръце, а лактите й почиваха на колената. Очите й блестяха от вълнение.
— Пипнахме я. Намерихме я… по-точно Джорджина я намери.
Джоел и Уитни бяха слисани. Картър — не. От изражението му усетих, че очакваше нещо такова.
— Не мога да повярвам, че ти отне толкова време — пошегува се той.
На Уитни не й беше смешно.
— Обяснете.
Ясмин го направи и когато приключи, другите бяха толкова впечатлени, колкото тя и Винсент преди малко. Дори Джоел изглеждаше по-малко ядосан.
— Много находчиво — промърмори той. — Винаги, когато бяга, измисля нов начин да ни се изплъзне.
Местех поглед от лице на лице. След скандала със Сет у мен бушуваха много емоции и не ми беше останало никакво търпение.
— Някой ще ми каже ли най-накрая аз къде се вписвам?
Картър дойде до мен. Беше с избеляла синя памучна тениска и бейзболна шапка на „Маринърс“, която сякаш беше минала през електрическа резачка. Още се усмихваше.