— Сигурно знаеш, че Винсент е медиум. Той усеща нашия свят и в някои отношения е по-чувствителен към свръхестествената дейност от някои от нас. Понякога с хората е така. Това беше вярно. Ангелите не бяха всемогъщи и не притежаваха всички дарби. Кимнах, не исках да издам, че Винсент всъщност е нефилим медиум. — По принцип успява да хване следата й много бързо. Когато се развилнее и започне да се храни с хаоса, който всява сред смъртните, оставя… Не знам, нещо като магическа следа там, откъдето минава. Енергията, която краде, само я поддържа, не е достатъчна да я прикрие. Човек като Винсент може…
Винсент му помогна:
— Надушвам я. Аз съм паранормална хрътка.
Ясмин се подсмихна.
— Досега не успя да я засече — продължи Картър — и затова се наложи да я търсим по друг начин. Гледахме за някаква схема в новините.
— Значи… тя е прикривала следите си — свих рамене. — И каква е моята роля?
— Използвала те е, за да се скрие. По два различни начина. Играела е на сигурно. Като е взимала енергия от теб и от хората, тя е удвоила силите си. Така й е било много по-лесно да се скрие. Когато силата й е нараснала, мисля, че е започнала… да се крие в теб.
— Гадост. — Изведнъж се почувствах изнасилена. — Как е възможно това? Тя… сега тук ли е? — погледнах към долната част на тялото си, сякаш можех да видя нещо.
Той се вгледа в мен.
— Не, не мисля. Може би е получила достатъчно енергия, за да се разхожда свободно известно време. А как го прави? Животът и енергията текат през теб и до известна степен самата тя е и двете неща. Ти си проводник на тези сили.
— Иска ми се хората да спрат да ме наричат така. Сякаш съм някаква машина.
— Не е вярно. Когато се слее с теб, получаваш бегла представа за делата й. У теб преминават подробности за нещата, които е натворила, въпреки че силно се опитва да скрие и тях, и себе си.
— Как?
— Чрез сънищата ти — каза Винсент. — Разсейва те със сънищата. Щастливи, обсебващи сънища, към които започваш да се пристрастяваш. Подсъзнанието ти е толкова запленено от тях през нощта, че не усещаш как изсмуква енергията ти, докато спиш.
Облегнах се назад втрещена. Бях си имала работа с много странни гадории (впечатляващ брой, от които се случиха през последните няколко месеца), но това изби рибата. Кожата ми настръхна и изпитах сюрреалистичното усещане, че тялото ми не е вече мое.
Притесни ме и фактът, че сънищата ми бяха за отвличане на внимание, целяха да ме извадят от равновесие и да не разбера какво става. Бяха толкова сладки… толкова силни. Аз лелеех за тях, а се оказаха лъжи. Илюзии, създадени от чудовище, с цел да скрие паразитния си контрол върху мен. Това накърняваше красотата на сънищата. Обичах момичето. Исках да вярвам в нея. Исках тя да е истинска.
— Е — каза Джоел рязко, присвитите му очи бяха забити в мен, — трябва да използваме сукубата, за да примамим Никта — и той махна с ръка към мен. — Хайде. Върви и съблазни някоя бедна душа, та Никта да се върне.
Потръпнах. Ясмин се вгледа в него.
— Не виждаш ли, че е разстроена? Покажи малко състрадание.
— Поданиците на злото не заслужават състрадание — промърмори той.
Уитни стоеше до вратата в другата част на стаята. Тя говореше рядко и гласът й ме изненада.
— Всички създания заслужават състрадание. — Вдигнах поглед и срещнах очите й. Те бяха тъмни и бездънни, изпълнени със сила и емоция. Имах чувството, че падам в тази чернота, както понякога ми се случваше с Картър. Реших, че компанията на ангелите не ми харесва. Те обичаха да се ровят в душите и обикновено го правеха и с мен.
Отново настъпи неловка тишина.
— Добре, добре — казах. — Не е нужно да изливаме чувствата си и да си стискаме ръцете. Кажете ми какво да правя.
— Ти ще си примамката, Джорджина — каза Картър.
— Аз винаги съм примамката — оплаках се. — Защо така? Защо продължават да ми се случват такива неща? — Не много отдавна трябваше да бъда примамка за полубог, който изнасилваше хора. Това не ми харесваше преди, не ми харесваше и сега.
Очаквах Картър да се пошегува, но той остана сериозен.
— Защото ти си едно от онези уникални създания, около които силите на вселената се събират.
Това беше по-лошо и от ролята ми на „проводник“. Не исках да имам нищо общо. Не исках да бъда мишена. Исках спокоен живот — да работя в книжарницата и да имам блажена, идеална връзка с приятеля си. Добре де, връзката ни никога не е била такава, но едно момиче може да помечтае.