Да помечтае, да посънува…
Лош избор на думи.
— За съжаление — каза Ясмин деликатно, — до известна степен Джоел е прав. Ти трябва да… хм, да възстановиш енергията си, за да примамим Никта.
Джоел се намръщи.
Въздъхнах.
— Знам, че е важно… Не искам тя да нарани някого, но трябва ли задължително да е тази вечер? Не може ли да го направим утре? Аз просто… не ми е до това. — Не и след Сет, не и след всичко, което се случи. Бях толкова, толкова изтощена. От мисълта за секс ми ставаше лошо, енергия или не.
Джоел стисна юмруци.
— Не ти е до това? Нямаме време за капризи! Заложен е човешки живот…
— Джоел — каза Картър. Само една дума, но я каза твърдо и непоколебимо. Не бях чувала небрежния саркастичен Картър да държи такъв тон. Той и Джоел впериха погледи един в друг. Не можех да преценя безсмъртните им сили, но знаех, че Картър е отвратително силен. По-силен дори от Джером. — Остави я на мира. Никта атакува, само когато тя открадне енергия. Нищо няма да ни стане за една нощ.
Ако не знаех повече, щях да помисля, че Джоел се страхува от Картър. Джоел сякаш искаше да каже още много неща, но отстъпи.
— Добре — каза той през стиснати зъби.
Отправих облекчен поглед към Картър. Предвид как се чувствах тази вечер, сигурно шансовете ми да съблазня някого нямаше да са по-добри от шансовете на Тоуни. Сетих се за другата сукуба и се зачудих дали да не спомена подозренията си, че Никта може би изсмуква енергията и на Тоуни. В крайна сметка реших да не го правя. Все още имаше много условности. Отказах се.
Ясмин се изправи и постави ръка на рамото ми.
— Почини си. Изглеждаш ужасно. Трябва да се приготвиш за утре.
— Отврат. Мога да изглеждам както си искам. Ако някой ти каже, че изглеждаш ужасно, значи нещата наистина са сериозни.
Тя се усмихна.
— Не говоря за външността ти.
Изчезна. Няколко мига по-късно Уитни и Джоел направиха същото. Само Картър остана с мен и Винсент.
— Всичко ще се нареди — каза ми Картър.
— Не знам. Някакво откачено чудовище, което се храни с хаос, влиза и излиза от мен. Вие ще се опитате да я извадите от тялото ми. Май има голяма вероятност да не приключи добре.
— Имай малко вяра — каза той и изчезна.
С Винсент постояхме няколко секунди. После въздъхнах още веднъж.
— Шибани ангели.
Той докосна рамото ми.
— Да си вървим.
Дръзнахме да излезем на студа и повървяхме до апартамента ми. Почти не говорехме. Винсент изглеждаше уморен и замислен, без съмнение заради проблемите с Никта. Когато наближихме апартамента ми обаче изражението му започна да се променя. Отначало изглеждаше объркан. После изненадан, после шашнат, после ужасен и накрая отвратен. Спряхме на стъпалата пред сградата.
— Какво има? — попитах.
Той посочи нагоре.
— Там има нещо… зло.
— В… апартамента ми? Защото, знаеш, че аз технически съм…
Винсент поклати глава.
— Не, не. Някакво различно зло. Ти си зло по природа, без да се обиждаш. Това е различно. Някакво зло творение. Черно е и е лошо. Неестествено. Да има някой друг в сградата, който да играе за твоя отбор?
— Не. Само аз съм.
Той се намръщи.
— Е, да влезем и да видим откъде идва. Ххррр. За моите сетива е като… разложен боклук.
Влязохме вътре и не му отне много време да разбере откъде идваше това „различно зло“. От собствения ми апартамент.
— Казах ти, че аз съм единственото зло, което живее тук — пошегувах се аз, но реакцията му малко ме притесни.
Винсент не отговори, мина покрай мен и започна да търси. Приличаше, както по-рано го описаха, на хрътка. Изчезна в спалнята ми и се появи с произведението на Данте.
— Това е — заяви той, като го държеше далеч от себе си.
— Това? — попитах учудено. — Това не е… нищо.
— Откъде го взе?
— Един мой познат го направи. Той ми помага. Той е… не знам, псевдо медиум. Може да е истински медиум. Тълкува сънища и твърди, че е магьосник. — Втренчих се в лошата топка. — Искаш да кажеш, че е истински магьосник?
— О, определено е голяма работа. Това нещо е толкова мръсно, че не мога да повярвам, че не го усещаш. Е, може би е… различен тип магия от магията, която ти е присъща, но… Исусе! Кара ме да се чувствам сякаш… не знам, все едно плувам в мръсен канал.